Новата сантименталност

Феноменалният успех на явлението "Трейнспотинг" показва как една субкултура започва интензивно да търси свои изразни средства, щом другите са похабени, или да подменя маргиналните си характеристики с оглед на желанието си да се еманципира. Филмът на Дани Бойл е върхът на пирамидата в този процес, но далеч по-значима е нейната основа - публикуваният през 1993 година в Единбург великолепен роман на Ървин Уелш, който е скроен така майсторски, наставя се така бързо и точно, че унищожава усещането за дебют. Книгата разчита на един дискретен манипулативен прийом - ярки авторефлексивни ивици нацепват романовата повърхност. Именно те са подплънката, чрез която рецепцията на книгата ще се разнесе и върху други поколения. Доколкото тези ивици носят малко евтин и банален вкус, дотолкова те са и функция на водещото свойство на романовите персонажи - поддържането на едно минимално познание за света, отляно в минимализирани речеви средства и виртуозна употреба на сленг. Героите на Ървинг Уелш са притиснати от две страни или неразрешими семейни травми от миналото, или непрестанна непоносимост към средната класа и държавната намеса принуждават персонажите на автора да предприемат вертикално излитане с помощта на дрогата, СПИН-а, смъртта. Погрешно е обаче да се твърди, че "Трейнспотинг" проблематизира точно употребата на наркотици. В романа на Уелш дрогата е видяна не като дендистко приключение за естети, не, тя е ускорител на екзистенцията. В нейните спасителни приливи и натравящи отливи действията на човешкото същество са се обезсмислили и героите на романа изпитват безразличие към опасностите, в които ги поставя тяхното драстично ежедневие. По-скоро Уелш се стреми да покаже как се свиват ценностите в едно буквално свиващо се тяло, което се мъчи да камуфлира нормалност. Така романът на Уелш преформулира стратегията си и под безспорно шоковата пелена на описваните събития открива новия сантиментализъм на една генерация, която търси начин да излезе извън себе си. Героите не харесват себе си и нанасят гнева от това върху картините на света, който ги заобикаля. В романа има поне дузина класически сърцераздирателни глави, които черпят внушителността си от опването на цялата чувствителност на читателя. Персонажите на Уелш непрестанно преекспонират своята апатия и размножават страховете си, бивайки неспособни да се изразяват, да растат самотни. Те са задръстени от неистов ресурс от недоизживени сантиментални фабули, от лесни опити да забравиш личното. Вероятно плод на подобно изместване е и превръщането на филма, екранизирал произведението на Уелш, в култово явление.
"Трейнспотинг" е написан на говорим английски, използващ различните регистри на подземния сленг. Преводачът Веселин Иванчев е поел всички рискове, за да може овреме да представи тази важна книга на български. За поколение, лишено от пълното ветрило социални възможности и амбиции, дори появата на такъв текст е вече двусмислен шанс.
Марин Бодаков

______________
Ървин Уелш
. Трейнспотинг. ИК Кротал. С. 1998