Това вече заслужава внимание

Различните музикални вкусове бяха уважени, а може би и задоволени, с няколко жанрови и стилови предложения - българска музика с висока проба, концерт на Софийската филхармония с програма от Моцарт до Прокофиев и оперен концерт за феновете на този жанр и на диригента Милен Начев. (Последният впрочем показа, че оперният акомпанимент му се отдава.)
Десетилетия след практиката на "Софийски солисти" камерният ансамбъл "Tempi concertati" обяви готовността си да включва български творби във всяка своя програма и да свири изцяло българска музика в два от концертите си през сезона. Тогава, естествено, ще е въпрос на престиж, а и въпрос на пазарна стратегия изборът на заслужаваща внимание българска музика, с ниво, а не полупрофесионална. И първият концерт, деклариращ това намерение, представи "Празнична музика" на Васил Казанджиев (произведение, което през 70-те години в изпълненията на "Софийски солисти" или в оркестровия си вариант под диригентството на Добрин Петков е правело кулминациите в програмите им), "Отнесени от вятъра..." на Димитър Христов, Concerto piccolo N 4 на Петър Петров и "Пет родопски песни" на Димитър Ненов. Дори и алергичните към нова музика слушатели не биха могли да не открият очарованието и цветовете в музиката на Ненов, подсилено и от яркото солистично участие на певицата Красимира Стоянова. Докато музиката на Казанджиев, изключително зависима от изпълнението, не получи това, в което е нейната специфика - играта на интензивности и плътности.
В концерта на Софийската филхармония, този път под диригентството на Цанко Делибозов, интересът явно беше насочен към Антон Диков и още повече към тройното му участие в програмата. Той е един от малкото изпълнители, които се нагърбват с три инструментални концерта, в случая - с Бетховен и Прокофиев - Трети концерт, и Моцарт - Концерт за две пиана с участието на Елена Дикова. Ежегодните присъствия на пианиста в програмите на филхармонията са доказвали винаги изпълнителския му стил и инструментално ниво. А този стил е изразителен в много отношения: като звукоизвличане, като ритмическо и мелодическо поставяне на тона, като емоционална мярка, като изграждане на музиката според логиката на крупния щрих, на цялостната и насочена мисъл. За Елена Дикова също биха могли да се направят подобни характеристики, що се отнася до прецизността и воденето на линиите, без да се отбележи обаче онази концентрираност на звука и строгото "поставяне" във времето, така специфични за клавирния стил на Антон Диков.
Милена Божикова