Поддържане на читалищата

Предлагаме ви имената на читалищата, поканени за участие в семинара, проведен в края на миналата година в парк-хотел "Москва": "Съзнание" - с. Брестовица, "Развитие" - Велики Преслав, "Васил Левски" - Велинград, "Напредък" - Горна Оряховица, "Просвета" - Гоце Делчев, "Родопска просвета" - Девин, "Зора" - Дупница, "Елин Пелин" - град Елин Пелин, "Развитие" - Елхово, "Искра" - Казанлък, "Хаджи Ненчо Палавеев" - Копривщица, "Постоянство" - Лом, "Нов живот" - Момчилград, "Земеделец" - с. Ново село, "Пробуда" - Плачковци, "15 октомври 1903 г." - Разлог, "Отец Паисий" - Самоков, "Еленка и Кирил Аврамови" - Свищов, "Св. св. Кирил и Методий" - Тополовград, "Пенчо Славейков" - Трявна, "Никола Вапцаров" - Тутракан, и присъединилите се по-късно представители на "Напредък" - Търговище.
Обявяването на участниците в програмата "Читалището и новите предизвикастелства" би трябвало да е през месец януари 1998 година.

В края на миналата година (13 ноември 1997 г.) изтече срокът за представяне на проекти, свързани с програмата "Читалището и новите предизвикателства", която е част от големия проект на Програмата за развитие на Организацията на обединените нации (ПРООН), озаглавен "Повишаване активността и развитието на гражданските общности в България".
Инициативата на ООН за подпомагане на българските читалища вече се реализира съвместно с Министерството на културата.
Крайният срок за представяне на проектите бе определен по време на първия семинар -дискусия за бъдещето на българското читалище, проведен в парк-хотел "Москва" на 23 октомври 1997 г., в който участваха представители на двадесет и две читалища, избрани от специалисти на Програмата на ООН. След представянето на проектите 5 от поканените в дискусията 22 читалища ще бъдат включени в експеримента на ООН. Сега, в началото на 1998 година обаче надделява мнението в проекта да бъдат привлечени по-голям брой читалища. Според ръководителя на проекта от българска страна г-жа Емилия Лисичкова, основната работа около определянето на най-добрите читалищни проекти вече е привършена. Очаква се в близките седмици да бъдат обявени избраните читалища.
През месец декември 1997 г. във Велинград бе проведена още една работна среща с представителите на двадесет и двете читалища. Този път са били дискутирани конкретни проблеми, свързани с изготвянето на читалищните проекти.
По какви критерии бе направен изборът на 22-те читалища? Предпочетени бяха няколко показателя: читалището да се намира в селище, в което няма друг културен институт; името им да е утвърдено в културния живот на общината; да имат зад гърба си дългогодишна просветителска и културна дейност; да разполагат с добра материална база; да имат сравнително добре подготвени кадри.
На тези критерии, разбира се, отговарят още доста читалища. Може би по тази причина вече няколко месеца самопредлагащи се кандидати звънят в министерството и в редакцията на в."Култура", недоволни, че не са попаднали сред избраниците. Подборът на 22-те е направен главно от представителите на Програмата, без натиск и без влияние от Министерството на културата. Естествено е този, който залага средства в проекта - (ПРООН) да е в правото си сам да "хареса" избраниците. За незабелязаните остава обаче утешителната мисъл, че след година, ако експериментът излезе успешен, Програмата има идеи за привличане и на други читалища. Постепенно цялата читалищна мрежа в страната ще бъде включена в проекти, чиято крайна цел е тези културни институти да се научат да живеят в условията на пазарната икономика.
Отпуснатите средства в размер до 20 хиляди долара за всяко читалище, спечлило конкурса, са еднократни. Надеждата е, че след реализиране на проекта, получили първоначален финансов тласък, те ще могат по-нататък сами да печелят от своята дейност и да бъдат наистина годни за оцеляване без помощта на държавна субсидия.
Постоянният представител на Програмата за развитие на ООН в България г-н Антонио Виджиланте в обръщението си към участващите в семинара, проведен на 23 октомври м.г., отбеляза няколко важни момента от предстоящото "тестване" на българското читалище чрез проекта-експеримент. Особено показателно бе признанието на г-н Виджиланте, "че този проект е високо рисков". Това е и индиректна оценка за досегашното колебливо развитие на читалището в условията на пазарна икономика.
Казано драматично - този избор може да се окаже наистина съдбовен за бъдещото развитие на българските читалища. Защото за някои от кандидатите не толкова бъдещото оцеляване и развитие на читалището е важно, а днешното спечелване на доларите.
Сумата наистина е съблазнителна за нашите бедни читалища, изпаднали в тежък финансов колапс. Но ако те се изживяват като андрешковци, които искат да надхитрят една световна организация само заради добрите пари, има опасност самите те да останат в блатото. Един провал на проекта заплашва не само отделното читалище със загуба на авторитет, престиж и възможност за развитие; провалът би поставил под въпрос възможностите на цялата българска институция Читалище да докаже своята жизненост и по този начин да спечели доверие и финансова подкрепа в дългосрочен план - както от сегашната Програма, така и от други международни организации, които биха се включили на по-късен етап в подкрепа на читалищната дейност.
Многозначителните думи на Виджеланте за читалищата, като "една мечта на бъдещето", не трябва да подвеждат участниците в пилотния проект. Сбъдването на тази мечта бе конкретизирано в няколко други бележки на г-н Виджеланте като например, че читалищата не могат да останат такива, каквито са били вчера, или, че трябва да открият нещо ново за себе си. Иначе ще се маргинализират и постепенно ще отмрат.
Налаганото с десетилетия идейно-политическо възпитание в читалищата обезличи институцията като обществена организация и почти я превърна в казионна. Това доведе и до оттегляне на много хора от живота на читалищата. Сега връщането им е силно затруднено поради изгубеното доверие към тях.
Днес читалището трябва да търси диалог с други организации, движения и съвместно да влияе върху обществения живот в населеното място при вземане на решения. Читалището трябва да е в основата на гражданските общности, които ще са особено важна съставка на бъдещото общество. Без да напускат териториите на своята традиционна дейност, читалищата ще оживеят, ако разширят влиянието си върху цялата гама от обществени изяви на територията на населеното място. Подобни мисли се споделяха в почти всяко изказване на дискусията както от читалищните дейци, така и от организаторите.
Читалищните деятели имаха възможността да чуят в парк-хотел "Москва" лекциите и на двама специалисти по Програмата на ООН. Те запознаха нашите кандидати с условията на пазара в различни страни и влиянието му върху културния продукт. Общо взето, полезните съвети на лекторите понякога ни поставяха в ситуация на обучавани слушатели от третия свят. Като пример за колективно събиране на групи за преодоляване на трудности беше посочена Бангладеш...
Читалището бе видяно като модерна формация на бъдещето и в изказването на г-н Хашми Бахлул, програмен експерт на Програмата за развитие на ООН.
Осъвременяването на културните и социалните дейности в българските читалища е едно от основните изисквания по проекта на Програмата, като същевременно те трябва да останат неделимо свързани с основните читалищни принципи за съхраняване и развитие на националните традиции и обичаи; свързани и с определена регионална идентичност.
Освен традиционните - любителски колективи, библиотечно дело, школи по изкуствата и чуждите езици, краеведски изследвания, Програмата предвижда да бъдат разработени и други дейности: по проблемите на бедността и безработицата, по създаване на работни места в селищата от различен тип, по болестите на модерното общество - СПИН, рак, екологични проблеми, възпитание на децата, ролята на жената в деловите и управленски процеси, лекции по разясняване законите на страната.
Благодарение на своята инфраструктура и демократични форми на управление, според специалистите от ООН, читалищата биха могли да станат центрове за развитие на демократичното общество, за решаването на местни проблеми (верски, етнически) и за изразяване на отношение към управлението в населеното място.
Лобирането е елемент от изграждащото се гражданско общество. Чрез читалищата биха могли да се структурират интереси на групи, интересуващи се например от екология, граждански права, спортни изяви.
Проектът е свързан не само с оцеляването на читалищата, но и с устойчивостта им в кризисна ситуация, с участието им в дейности, носещи приходи. Целта е не печалби на всяка цена, а набавяне на средства, с които би могло да се поддържа културното равнище с различни платени изяви - професионални и любителски.
Другата цел на Проекта е да проучи и изпита потенциала на читалището за превръщането му в център на местно обществено влияние и в проводник на устойчиво човешко развитие.
Читалището като неправителствена организация има нещо сходно и с други подобни сдружения, но е уникално с историческия си опит, със социалния си престиж и с присъствието си в почти всяко селище. Това е привлякло и вниманието на специалистите от ООН.
Читалищата изживяват напрежение и несигурност в условия на пазарната икономика и демократичния плурализъм, се казва в анализите на специалистите по Програмата. Важна е способността им да откликват на бързо променящите се ценности, без да изоставят традиционните сфери на дейност. Това значи нов начин на работа и нови навици, които липсват сега в читалищата, като например мениджърски умения и маркетингови знания, свързани с ефективност и резултатност.
Ето още няколко специфични проблеми, според проекта на Програмата:
- Отношение с местните власти, общински и държавни, на базата на възникващото гражданско общество, чиито носител в частност е и читалището.
- Управляване и решаване на потенциални и реални конфликти (религиозни и социални).
- Предприемачество, маркетинг и реклама на читалищната дейност, политика при определяне цените и таксите при ползване на читалищни услуги.
- Подпомагане на уязвими групи (инвалиди, възрастни хора), програма за малцинствата, възстановяване на инфраструктура, възстановяване на производствената база на общината.
- Пазарно ориентиране на дейностите, съвместно решаване на обществени проблеми, допълнителни източници на приходи.
След приключване на експеримента с него ще се запознаят и други страни в района чрез нарочни публикации за реализираната Програмата на ООН и чрез мрежата на Интернет.
Как на практика ще бъде реализиран проектът на читалището, спечелило конкурса?
Във всяко читалище ще бъде избран местен програмен координатор, който ще контролира дейността по проекта и ще му бъде заплащано от Програмата за развитие.
Ще има работни групи за всяко читалище, в които ще влизат представители на общините, неправителствени и обществени организации, частни и обществени бизнес-предприятия.
Спечелилите конкурса читалищни проекти трябва да бъдат реализирани до 12 месеца. Стартът би трябвало да е през януари 1998 г. Всяко от одобрените читалища ще получи "доларовата инжекция" на траншове, в зависимост от етапното изпълнение на задачите, залегнали в проектите им. При неизпълнение на някои от тях съществува и вероятността финансирането да бъде прекратено.
Няма да бъдат финансирани проекти с политически или идеологически характер.
Няма да се финансират по проекта и разходи за поддръжка на сградата, средства за ремонт, за заплати на постоянния персонал, застраховки и данъци, както за закупуване на недвижимо имущество или превозни средства. Могат обаче да се закупят факсове, копирна машина или компютър, но не повече от 15 процента от общата стойност на бюджета.
Похвално би било, ако има и спонсори от населеното място, които да се включат в програмата за развитие на читалищата.
Проектите трябва да задоволяват реални обществени потребности, да са изпълними, съобразени с възможностите на читалището.
Трябва също така и да са съобразени с приоритетите на ООН за развитие: намаляване на бедността, увеличаване на трудовата заетост, защита правата на човека, равни права на жените, опазване на околната среда, стимулиране на дребен и среден бизнес, стимулиране на местното развитие.
Особено важно е да се изработи такъв устойчив механизъм, чрез който дейностите на читалището, започнати с проекта, да продължат и след приключване на финансирането по проекта.
Това означава да се осигурят чрез проекта механизми за постоянни приходи, да има прозрачност за начина на придобиването им. С една дума чрез проекта читалищните работници трябва да усвоят мениджърския подход в дейността, развитието и укрепването на една културна институция.
Любен Русков