И Валентин Колев гостува на Ирида

Времето бяга неумолимо. В младата, но уверено наложила се галерия "Ирида" отидох ден, след като проф. Валентин Колев бе реализирал и почерпил за поредната си изложба. Но имах все пак шанса да го "засека" и да разменим по някоя дума и въобще, и за експозицията от 26 акварела. А сякаш вчера бе денят, когато се запознах с един студент, роден в Пловдив, но свързан с Плевен - било е някъде в началото на 70-те. И неведнъж писах за него сетне, за акварелите му, за маслените му платна. В крайна сметка завиждам на изкуствоведите, които най-детайлно ще изследват, анализират някой ден неговото развитие, завиждам и на студентите, които възпитава, учи и които, вярвам, ще наследят нещичко от неговия "усталък". А той скоро ще навърши петдесетте...
Предишните две изложби на Валентин Колев бяха през 1993 и 1996 г. в галерия "Крида-арт". Някои от показаните и сега акварели преди пет години съжителстваха с пластики на също хабилитирания вече като професор Христо Харалампиев. Бях през май '96-та, когато за да получи "академичното си признание", Валентин Колев се представи самостоятелно главно с маслена живопис, като колекцията, доколкото помня, замина веднага за Германия. Но сега си говорим главно за Корея, за Сеул, където наскоро е бил за втори път. След новата му визита в Далечния изток са се родили пак датирани както преди "класически акварели", тъй и три "свитъка", като единият е пейзаж...
И се връщам пак назад, много назад. В издадения през 1978 г. втори том на албума "Млади български художници" Валентин Колев го няма, няма ги и колегите му, приятелите му проф. Андрей Даниел, Милко Божков, Ангел Васев... Но като разгърна наслуки някои поне от десетте каталози за всевъзможни ОХИ, макар и печатът да е несъвършен, макар и оформлението да дразни, те дават поне представа за тематиката, за композицията. Убеждавам се още веднъж, че развитието на възпитаника на проф. Добри Добрев - примерно от участията му в ОХИ "Пирин" '78, ОХИ "Български предания и легенди" '80, ОХИ "Родопа" '83 и т. н., и т. н. - далеч не е "скоково", а постепенно и при познавачите поне върху него не може да има спор. Съхранили са се човечността, нежността, вроденият му усет за изтънчения колорит, както и пиететът, уважението към човешката индивидуалност. Има художници, които цял живот рисуват една жена. При внимателния анализ акварелите, и нашенски, и от Корея, пак доказват, че не срещаш жената въобще, а конкретна жена, конкретен човек с конкретна психика, грация, състояние...
Антон Кафезчиев