Приказки за млади режисьори

Идеолозите на проекта Сергей Ливнев (директор на студия "Горки") и Вячеслав Шмиров (главен редактор) малко се притесняват от съчетанието "скромен бюджет" (доброто не може да бъде евтино). Излишно е да се притесняват от друго, освен от недостатъчната режисьорска изобретателност, която точно бедността на теория би трябвало да стимулира.
"Вампир" на Сергей Винокуров, "Клетникът" на Олег Фомин и "Змийски извор" на Николай Лебедев показват и предимствата, и недостатъците на младостта - както на авторите, така и на потенциалните зрители.
Особеностите на този тип кино са отсъствието на социална детайлизация и нравствен патос - младият герой предпочита да е аутсайдер. Той не превръща своя екзистенциален избор в обществено събитие. Подобен последователен индивидуализъм не се среща често в родното кино. Както и явното предпочитание към измислената реалност пред "правдата на живота". Младите отново откриват отдавна откритото. Но зад вторичността все пак се прокрадва индивидуален почерк, а зад плахостта - позиция.
"Вампир" и "Клетникът" потапят самотния си герой в условно пространство, което дори не се преструва на реалистично - в първия случай това са тъжните страници на философски комикс за вампиризма, във втория - сияйният свят на съвременната романтична приказка на тема избор между жената и професията от страна на данъчен инспектор. В "Змийски извор" не по-малко самотната героиня е захвърлена върху крилата на любовта в почти декоративно провинциално градче а ла Хичкок. Приказната същност на трите сюжета е еднаква - изпитание, което трябва да преодолее централният персонаж в битка със злото: вампири, мафията, убиец-маниак. В два от случаите приказката свършва според канона: героят заминава с красивата девойка ("Клетникът"), героинята - с красивия младеж ("Змийски извор"). Само във "Вампир" ловецът на вампири пробожда красивата девойка с кол от трепетлика, без да разбере дали сам не е станал вампир. Но нали затова е и философски комикс - в популярна форма да напомня за относителността на доброто и злото.
"Вампир" и "Клетникът" печелят с актьорското присъствие - съответно Алексей Серебряков и Олег Фомин. Всъщност Серебряков няма и какво да играе - той просто се разхожда с непреклонен израз и с танцова стъпка трепе вампири. И все пак неговата непроницаемост покорява. Фомин в ролята на клетника също е посвоему загадъчен и сурово сексуален - младите поклоннички на брутални романтици ще останат доволни. Що се отнася до "Змийски извор", дебютантката Екатерина Гусева е привлекателна актриса, но засега й липсва зрънцето, което превръща трафаретната красавица в звезда.
И в трите филма се улавя похвалното желание на "скромнобюджетните" автори да противопоставят на визуалните ефекти изпитаните похвати за психологическо въздействие. Досега истинският съспенс най-добре се получава чрез "класиката" - с помощта на обикновения монтаж, звука, светлината. Но за това като минимум е нужен добър оператор. В случая с "Клетникът" визуалният разкош, създаден от Игор Клебанов, така разнежва зрителя, че той престава да се интересува от самата история. Пък и тя би придобила смислова обемност, ако не беше чак толкова лъчезарна, както я е видял Клебанов. Затова пък операторът на "Вампир" Валерий Мартинов не прекалява с изтънчеността, въпреки че интригата е построена на зрителни ефекти - невъзможността на вампира да се отразява в огледалото и да отблъсква светлината. Огледалата и сенките във филма не са много, макар че тези прекалено киногенични неща могат да бъдат експлоатирани направо безплатно. Навярно заради това "Вампир" не изглежда страшен. А за онези, които откриват скритата ирония в комиксовата стилизация, е направо смешен. "Змийски извор" (оператор Сергей Астахов) е решен в зеленовата, "змийска" гама, размита от прокрадващи се пушеци, сенки, мъгли. Изобилието от детайли, снимани "по хичкоковски" в едър план, подобно на ключ, който не влиза в ключалката, създава напрежение, но понякога разсейва. Независимо от грапавините обаче се усеща, че режисьорът е наясно със законите на зрителското харесване. И като цяло първите плодове на "скромнобюджетния" проект създават приятно впечатление: мирисът на сурова глина все пак е по-приятен от онзи на нафталин.
Лидия Маслова
Коммерсант-DAiLY