Комедия-менте

Испанска муха
Продуцент, сценарист, режисьор и монтаж - Киран Коларов
Оператор - Красимир Костов
Художник - Сотир Гелев
Композитор - Кирил Дончев
В ролите: Тодор Колев, Камен Воденичаров, Фани Коларова, Чочо Попйорданов, Велко Кънев, Тончо Токмакчиев, Стефан Данаилов, Аня Пенчева, Любо Ганев, Георги Русев и др.
Разпространява "Дъга арт филм"


На посттоталитарното пазарище много нещо е менте, но не всичко все пак. А "Испанска муха", последният филм на Киран Коларов, иска да ни вмени, че всичко е фалшиво. И толкова иска, че в края на краищата сам се превръща в лъскаво и кичово менте.
Eто опаковката. От 1995-та пресата, главно "часовата" (освен от държавата и телевизията филмът е финансиран и от Пресгрупа "168 часа") масирано подгрява интереса към продукцията. За ролята на "капо ди тути капи" е поканен самият Стоичков. Той уж подписва договор, после се отказва. Друго спортно величие скланя да се пробва в киното - чаровният гигант Любо Ганев. На въоръжение се вземат звездите на "Каналето" - Камен Воденичаров, Тончо Токмакчиев, Мартина Вачкова, звездите на "НЛО" - Велко Кънев, Антон Радичев, Чочо Попйорданов, човекът-оркестър от "Как ще ги стигнем..." Тодор Колев, секссимволите Аня Пенчева и Стефан Данаилов, родени комедийни таланти като Георги Русев. В тази навалица липсва май само Мариус Куркински... Има и една дебютантка - студентката по режисура Фани Коларова, която е дъщеря на режисьора. Както се вижда, етикетът е елитен. Разчита се на проста и ефикасна формула: най-популярните актьори от най-популярните тв предавания. И всеки носи, но и дописва нещо от вече изградената си медийна маска. Колективни и индивидуални, митовете се наслагват, боричкат, отблъскват, като запазват доминантите си. В този му вид актьорското разпределение само по себе си е най-добрата реклама на готвения кинопродукт. Небезизвестен е и режисьорът Киран Коларов - с противоречива и сложна творческа съдба в българското кино. Но за това по-късно.
Зад тази луксозна опаковка, съпътствана от мощна рекламна кампания, се провиждаше ако не водка, то поне една мастика с характер, и то на една ръка разстояние. Зажаднелият за българско кино зрител очакваше да вкуси живота (своя си най-после), а в медийната суматоха гаврътна филм-менте, който му припари на гърлото и на очите. Последиците от ментето са известни. За едни - тежък махмурлук, за други по-изтънчени - отравяне и вътрешни поражения...
Как се случи така? Защо всички широко оповестени съставки за съвременна абсурдна комедия, при това еротична, са налице, а нея я няма?
Отговор на този въпрос ще ни даде един бърз естетико-"химически" анализ на съдържанието.
Първа мистификация: с избора на жанра - екшън-еротична комедия и актьори-звезди - режисьорът индиректно заявява, че ще прави филм за масовата аудитория, който ще разказва за "любовта, за надпреварата по пътищата на живота и лабиринтите на чувствата". Мотор на действието е пласирането на тайнствен еротичен наркотик "испанска муха", който ще се доставя в България от гордостта на българския футбол Христо Стоичков. При този драматургически анонс зрителят вече се е наточил и очаква каскади от перипетии, пикантерии, еротични закачки. Очаква да се посмее на целия колоритен "борчески" фолклор, да види гротесково материализиран посттоталитарния абсурд. Но е измамен. Не защото ги няма съставките от криминалната хроника: трафик на наркотици, разни калибри нашенски мафиоти, тъпотата на някои висши военни (пътят на "наркотика" случайно се пресича с безумното пътуване на един редник, изстрелян от своя генерал да донесе за 6 часа табелата на Бургас). Има ги и отличителните знаци на "героите на нашето време": джипове, пушки, мобифони, ланци, и неизбежните ковчези... Има я и любовната история - между редника и неговата секси приятелка, която трябва да е светлият лъч в цялата бъркотия. Няма я обаче спойката между отделните късчета от мозайката, онова, което сме свикнали да наричаме духа на един филм. Или ако се включим на "испанска вълна" - дуендето, макар че сигурно е нелепо да търсим това неуловимо и неназовимо нещо в такъв сюжет. И ето че стигнахме до сюжета на "Испанска муха" - сложен лабиринт, който едва ли може да бъде преброден от едно гледане. Почти невъзможно е да се открие някаква логика в похожденията на героите - кой откъде изниква, защо, за какво се бори и какъв е всъщност. Още повече, че те са решени като комиксови персонажи, които просто клекват под товара на филмови препратки, цитати и допълнителни значения.
Тук идва първото недоразумение - зрителят чака "четивен" комедиен сюжет, а получава претенциозна смес от текстове от Кама сутра, уличен жаргон, мъдри сентенции, тъпи армейски шеги, сложно компютърно изображение на муха, неграмотни е-mail съобщения, разменяни от мафиоти, визиони... Но особено натежава еклектичното изобилие от филмови цитати. Тук са българските Бони и Клайд - нахаканата дъщеря на бившия ветеран от Виетнам и т.н.(Велко Кънев) Бони (Фани Киранова) и сержант Киро (Камен Воденичаров). Тук е Рамбо в персона. Тук е гротесковият образ на "Кръстника" (Тончо Токмакчиев с маската на Стоичков), както и неговият доверен човек (Любо Ганев) с всички традиционни атрибути на мафиотското величие. Тук е пародийната възстановка на множество американски филми за Виетнам ("Роден на 4-ти юли", "Завръщане у дома"). Тук са Чарли и Полет Годар, романтично крачещи към бъдещето малки фигурки от финала на "Модерни времена". Тук е Фелини (на плакат), но и с цитат от "Амаркорд" (светкащите фарове на колата, в която се съвкупляват размекнати от афродизиака влюбени). Тук е "динята с часовников механизъм" - една от малкото оригинални и запомнящи се комедийни находки на филма (другата е "семейният ковчег", достоен за традициите на добрата черна комедия). Тя е пример как намекът за "Портокал с часовников механизъм", който малцина ще разшифроват, е сполучливо обигран в българския мафиотски контекст.
Самото изреждане на тези препратки, цитати и криви намигания вече затормозва, а в хода на филмовото действие сериозните "културни" референции действат като препъникамък. Човек се пита кому са нужни и защо ни връхлитат с такава неумолимост. Каква е връзката помежду им? В един момент всички тези изкуствени светове-пародии излизат от контрол, разбягват се в своята си посока и филмът безпомощно се разпада на скечове, без стилистична и смислова връзка. А нали първоначално се визираше масовият зрител? Подмамен да изплакне око в някой еротичен епизод, той е стъписан от неразбираеми и сложни построения. По-образованата публика пък е раздразнена от еклектичното всеядство и самоцелното претенциозно цитатничество. Така и двете категории зрители остават излъгани. Пили са по едно менте.
Втората мистификация е на смислово ниво. Оказва се, че няма никакъв еротичен стимулатор - шарените бонбонки са менте-афродизиак. Хората просто "трябва да се обичат, а не да воюват" (те ти булка и хипарското "Прави любов, а не война"). Стоичков не е Стоичков, а Тончо Токмакчиев с гумена маска на Стоичков - това му превъплъщение вече познаваме от "Каналето" (там той е перфектен Стоичков, докато тук е направо отблъскващ). Явно това са търсени обрати и ефекти, но в хода на действието се превръщат в натрапници на някаква поука. А в една комедия това разваля всичко. Зрителят пие второ менте.
Трета мистификация: липсата на смях. Режисурата толкова рационално гради гротескни и пародийни конструкции, че задушава и малкото автентично смешни моменти: уникалното невежество на генерала (Никола Русев), който бърка кадри с Рамбо с полеви учения на българската армия, е пресечено от предълги цитати от Кама сутра, които редник Киро си разменя по телефона със своята любима. Тук зрителят удря едно трето голямо менте.
Четвърта мистификация: липсата на еротика. Във филм със заглавие "Испанска муха" еротиката като че се подразбира от само себе си. Но всъщност тя е предимно словесна. Е, надниква и от хиперболичния разказ на редник Милев (Чочо Попйорданов) за въздействието на афродизиака върху немски и руски туристки по Черноморието. Главният носител на еротичното начало Русата вдовица (Аня Пенчева) е почти безсловесен комиксов персонаж. Тя трябва да въздейства по условие с пищната си външност и предварителния си имидж на български секссимвол. Самото действие на стимулатора-менте е представено доста отблъскващо. Мъжете започват нелепо да се уригват (с извинение) и тутакси се хвърлят да реализират подсъзнателните си мераци - Уйчо (Стефан Данаилов) е неудържимо притеглян от Русата вдовица, а Черната Качулка - мафиот и ченге едновременно (Антон Радичев), е всъщност латентен хомосексуалист.
Двойката Бони и Клайд са доста илюстративно влюбени и зрителят някак не може да повярва на девойката, когато признава, че обича редник Киро. Но финалният кючек на един циганин надминава всичко. Усеща се как камерата се любува на ритмичните и плавни движения на огромния гол тумбак и това е комай единственият момент на неподправена еротика, макар и издаващ определено лош вкус. Сега зрителят задължително пие едно голямо.
Пета мистификация: кривото огледало на действителността. Замислен като комедия на абсурда, "Испанска муха" очевидно иска да проектира образа на нравствения хаос и абсурдите на посттоталитарното време. Излишно е да търсите логика, внушава авторът - днес всичко е измама, фалш, маски и бонбонки и всички са затънали в пошлостта. Истински стойности не съществуват и затова се стремим към стимулатори, ама и те се оказват менте. Или може би красивото го виждат само младите и невинните (поне би трябвало по сценарий). Преди време в интервю Киран Коларов беше споделил, че за него киното е "чувство и форма, чувство, внушавано чрез формата". Уви, чувството, с което ни заразява последният му филм, е омерзение към всичко, а формата е учудващо кичова за естет като него. Филмът излъчва безсилие - смислово и естетическо (с едно изключение - чудесната музика на Кирил Дончев, която донякъде изгражда несъществуващата в изображението иронична дистанция). На финала зрителят унило надига последната глътка и си казва: "Такъв е животът"...
Менте, според мен, е филмът "Испанска муха", но не и Киран Коларов като режисьор. Не зная какво се е случило с него в последните двадесет години, но помня паметния му дебют "Служебно положение-ординарец" през 1978-ма, с който той изми очите на първия випуск режисьори на ВИТИЗ и заяви силно присъствие и особен, дори перверзен поглед към насилието във всичките му проявления. Героят му Вестовой Димо (по разказа на Г. П. Стаматов) защити достойнството със смъртта си. Друг негов герой - Яворов от "Дело 205/1913 П.К. Яворов" - също завършва със самоубийство, смазан от окръжаващата го пошлост. "На този свят има едно-единствено нещо, което човек трябва да брани с цената на всичко. И това нещо присъства във всичките ми филми - болезненото чувство за човешко достойнство" - казва той в едно смущаващо интервю-покаяние пред списание "Кино" (бр.2, 1991). Между другото, той е единственият български кинематографист, решил се на такова нравствено харакири. Саморазголването му в този текст те кара да настръхнеш. И признанието му за грешката "Те надделяха" (1986, епичен партизански боевик, възпяващ подвизите на отряда "Чавдар" и носител на "Златна роза") е обезоръжаващо. Той единствен стана и публично се извини. Нещо повече - направи "Искам Америка", автобиографичния, изповедален филм за идеологическото насилие, прекършващо в зародиш личността. Друг е въпросът, дали се получи истински катарзис - за него и за зрителя. Сега е тръгнал на ново предизвикателство - съвременна комедия. "Стилът на един филм много напомня стила на един сън...Изобщо, подсъзнанието е доста сериозен и неизбежен съавтор на автора на един филм" - споделя някъде Киран Коларов. Съдейки по визията и внушенията на "Испанска муха"- фрагментарни, разностилни, безвкусни и измъчени, Киран сънува някакъв тежък кошмар. Дано по-скоро се събуди - истинският живот може да е пошъл и низък, но не е менте.

Боряна Матеева