За Яворов

Януарските дни, посветени на сто и двадесет годишнината от рождението на Яворов, бяха наистина впечатляващи с усилията на участниците в тях да говорят различно за творчеството на поета: юбилеен "Яворов лист", издаден от дружество "Гражданин"; рецитал във Военния клуб, петдесето представление на "Нирвана" от Константин Илиев в Народния театър; пак там - тържествен концерт-спектакъл; неизвестни документи, показани от Държавния архив; нов театър "Галерия", открит на бул. "Витоша" с Яворова вечер; тематична изложба в Градската галерия... В Галерията за чуждестранно изкуство "Литературен вестник" обяви резултатите от конкурс на тема "Безсъници" (първа награда не се присъжда, втора - за Десислава Неделчева, трета - за Гергина Василева и Тодор Пеев, "странична награда" за анонимен автор, скрит зад "В.Б.В.". Пламен Дойнов посочи откритието - Тодор Пеев, студент и обобщи, че като цяло конкурсът е минал "без блясък". "Литературен вестник" представи книгата "Теменуги. Другият роман на Яворов", която е събрала няколко интерпретации на Яворов, прозвучали най-напред по страниците на вестника.
В Театрална работилница "Сфумато" - два дни Яворови четения, задвижени от дружество "Гражданин" (на организаторите им се наложило безкрайно да обяснявят къде именно се намира тази сцена!). За тях и за литературните юбилеи въобще разговаряме с Михаил Неделчев.

- В редакционната бележка на "Яворов лист" е изразено съмнение дали изобщо имаме право да говорим за Яворов. Как изглежда това съмнение след четенето в театрална работилница "Сфумато"?
- Участието ми в няколко научни сесии напоследък, посветени на юбилеи на големи наши писатели, окончателно ме убеди, че за съжаление на тези сесии най-често се събират хора, които се слушат един друг. Обикновено след първите 2-3 доклада общността се разпада и накрая четат едни дами-ученки, които всъщност се изявяват само по подобни сесии.
- Това мачистко изказване ли е?
- Не, това е абсолютно реално изказване. Според мен литераторът е човек, който се изявява не само на научни сесии. Всъщност дружество "Гражданин" от доста време се опитва да възкреси една традиция, която е била и българска и която е много жива в Полша и Русия, а именно традицията на литературното четене: например дантевски четения, гьотевски четения, тиняновски, цветаевски и т.н. Не научна сесия, а събиране на хора, които са от доста по-широк кръг специалности. Те обговарят (както се изразяват моите приятели постмодернисти) творчеството на съответния юбиляр. На тези срещи се импровизира, има една много по-свободна форма на изразяване на почит, на проблематизиране на биографията на съответния човек. Естествено от това също могат да се родят сборници. Но формата наистина е много по-свободна. Дружество "Гражданин" сме правили Влайкови четения, Лилиевски четения и т. н. Затова решихме да предложим тази форма за изразяване на почит към Яворов. Стремежът ни беше да съберем на едно място хора от различни области, които по някакъв начин са интерпретирали Яворов: поканихме художници - Лиляна Дичева, Румен Скорчевq - които са рисували Яворов; режисьори, които са поставяли Яворови произведения или са правили представления, филми, където Яворов е персонаж; актьори, които са играли и рецитирали Яворов; музиканти, които са писали по Яворови текстове или са получили вдъхновение от поета; историци, литератори, литературни историци, литературоведи. Просто хора, пристрастени към творчеството на Яворов по някакъв начин.
- Кои бяха най-силните участия?
- Аз мисля, че разговор се получи. Стремежът беше да няма никаква режисура, част от тези, които бяха обещали, не присъстваха, но дойдоха двамата художници, Константин Илиев. Много силно беше участието на Йорданка Кузманова и Петър Петров, на Александър Кьосев, който изнесе една важна типология на типовете морален авторитет сред писателството, включително метафизическият морален авторитет, който се въплъщава в Яворов; младите колеги Пламен Дойнов, Георги Господинов, композиторът Ценко Минкин, който е обзет от идеята за Яворов... Събраха се твърде различни хора като отношение към литературата въобще и респективно към Яворов - от старомодно, традиционно и пиететно, благоговейно мислещите до постмодерните, които в някакъв смисъл воюват любовно с мита за Яворов. Впрочем нашият "Яворов лист" също съдържа това нарочно демонстрирано противоречиво отношение към Яворов. Искахме да сблъскаме тези хора от различни поколения. За моя голяма изненада възрастните приеха съвсем добре, толерантно, дори с интерес провокационните текстове - примерно на Пламен Дойнов - които според мен са истинско посегателство спрямо техния литературен вкус. Оказа се, че тези хора могат да се изслушат нормално, без да воюват за своите различни интерпретации на мита Яворов. Интересна беше точно тази толерантност, която цареше в залата.
- Може ли да се говори по този толерантен начин за Ботев според вас?
- Мисля, че не. Просто защото публиката би била доста по-националистически агресивна. За мен е интересно, че самото време, самата трагическа ситуация, в която всички ние като българска национална общност сме поставени, акцентира върху късното творчество на Яворов. Превалират не радостно-народническо-светлите усещания, включително някъде се затуря дори любовната лирика на Яворов. Петър Петров сподели, че неговите студенти също избират късната литература на Яворов, философските медитативните му произведения от "Прозрения", дори не толкова от "Безсъници", пък да не говорим за по-ранните му творби. Дори тези, които традиционно са свикнали да се акцентира от "Градушка" до "Нощ" също с голяма охота се включиха в преакцентирането. Не само литературно-историческата, но самата обща социална ситуация в България насочи вниманието именно към този дял на Яворовото творчество.
- Или всичко онова, заради което вие определяте творчеството на Яворов като "краевековно". Вярата ви в смисъла на юбилейните чествания е заразителна. Аз още не мога да се отърся от срама, който предизвика у мен един телевизионен репортаж: потомък на Ботев искаше от президента пари за честване на 150-годишния юбилей на поета.
- Аз смятам, че крайно неприятен момент в честването на Ботев беше неподготвеността на участниците (като изключим Петър Стоянов) да говорят. За Ботев може да се говори по един-единствен начин: или говориш ритуално, или не говориш. Не можеш да приветстваш събралите се, защото от чие име всъщност ги приветстваш? Колкото за парите, те винаги са нужни, но за тях не трябва да се споменава пред публика. Парите са карантията на честването, не можеш да я вадиш на показ. В края на краищата, ако не намериш пари, ще направиш честване без пари.
Въпросите зададе Симона Мирчева