Киномайчица

Разговор с Наталия Пянкова

Филмът "Странно време" , пръв от проекта "Филми със скромен бюджет", вдигна голям шум в Русия - заради разюздания секс в кадър. В "Странно време" за пръв път се съблича звездата на МХАТ и на руското кино Елена Майорова. За нея, уви, това се оказва последната роля - Елена Майорова умира на 24 август 1997 г. Режисьорката на филма Наталия Пянкова в момента минава за един от най-спорните и оригинални филмови автори в Русия.

Уговаряхме си среща пет пъти. Три пъти нещо ми се случваше на мен, два пъти тя изчезваше. Обещах й да отида на Московския кинофестивал, за да гледам (за трети път) нейния филм "Странно време", ала неочаквано се оказах в Петербург. Чаках я в ресторант, но незнайно защо тя не ме забеляза. Петият опит беше на път да завърши по същия начин - с колата попаднах в страхотно задръстване. Но реших, че трябва да се изправя срещу съдбата - подадох си главата през прозореца и видях как покрай мен минава на сребрист мотоциклет стар познат. Хлопнах вратата на колата, метнах се зад приятеля си и само след пет минути влетях в двора на къщата, където си бяхме уговорили среща. Рижата Наташа Пянкова, жената-режисьор, излезе да ме посрещне.
- За теб всички казват: "Тя снима майчинско кино. Тя е майчица за цялата група." Едно ли семейство имаш - и в киното, и в живота?
- Да, ужас. Родното ми семейство страда от факта, че почти цялото е в снимачната група. А може би се радва.
- Синът ти вече е голям.
- Да, Олег Хусаинов. Името му дори е в титрите на "Странно време". Привлякох го в работното семейство.
- И съпруга си привлече.
- И него. Във всяко бурожазно семейство мъжът и жената имат различен бизнес.
- Твоят мъж е певец. И в "Странно време" пее подозрително дълго.
- Това е част от концепцията на филма. Става дума за вмъкнат номер.
- Но незнайно защо е само един във филма. И то с мъжа ти.
- Прав си. Аз също смятам, че във всяка от трите новели трябваше да има по един вмъкнат номер.
- Защо избра точно съпруга си?
- Реших, че след като си имам певец у дома, няма защо да го търся на улицата.
- Каква смяташ, че трябва да е любовта в семейството?
- Беззаветна - и вкъщи, и в работата. На пресконференцията например ни попитаха на каква аудитория сме разчитали, докато сме снимали. Отговорихме им - на тези, които ни обичат.
- Колко са те според езика на цифрите?
- Много. Примерно половината свят. За никого конкретно не сме правили филма - нито за буржоата, нито за аутсайдерите. Беше ни все тая.
- По въпроса за любовта ще бъда настойчив. Колко души едновременно си способна да обичаш?
- Нали ти казах - половината свят (обръща се към своя актьор и директор Глеб Сошников, който седи до нас: "Чакай де, трябва да му отговарям така, както му се иска".) Както дойде. (Отново към Глеб: "Трябва да го формулирам".) Ето. Формулирах го. Зависи от това, колко хора ме обичат. Как протича адаптацията на новия член в семейството. Ето, видяхте съвършено нова Елена Майорова. Ако се замислиш, ще проумееш, че тя все още се адаптира. Всичко продължава. Независимо че филмът отдавна е на екран.
- Болезнена ли бе адаптацията на Майорова?
- Разбира се, и за двете страни. И двете се съмнявахме необходимо ли ни е всичко това.
- Позната ли ти е ревността на режисьора към актьора, когато двамата се обичат? Опитвала ли си се да се намесваш между любовници, да бъдеш третата?
- По време на работа дори най-нежните чувства се блокират от усещането за майчинска отговорност. Няма значение кой е на снимачната площадка - съпругът, синът или любимият. Заработва дори не майчинският, а лидерският инстинкт.
- Казват, че ти липсва цензура - ако към режисьорката Пянкова се прикрепял добър цензор, щяло да се получи качествено кино.
- Имам си вътрешен цензор. Нали все пак съм отрасла в съветската страна - от това не можеш да избягаш. Затова всичко, което правя, първо го пробвам на себе си и след това на близките си.
- Имаш ли близки, които не участват във филмите ти?
- Вече не. Дори родителите ми участват - съпреживяват, съветват. Слушам ги.
- А Кира Муратова послуша ли - на фестивала в Сочи те посъветва добре да помислиш и да съкратиш филма наполовина?
- Не, не беше така. Тя ми каза да се върна пред мовиолата и сериозно да проверя кои сцени съответстват на вътрешния ми ритъм. Е, направих го.
- И съкрати филма наполовина?
- Моля? Около четири минути. Не беше честно да го оставям в стария му вид. Набързо направихме филма заради "Кинотавър". Не обръщахме внимание на такива подробности.
- Когато гледах филма ти, вече към края ясно усетих финал, който си изпуснала. След него "Странно време" върви още петнадесетина минути.
- Така чувствам нещата. И филмът свършва там, където ние чувстваме, че трябва, а не там, където на някого му харесва.
- А кои сте това "ние"?
- Нашето семейство. Аз съм само авторът-подстрекател. А изпълнителите са много. Преди всичко Глеб, който е от самото начало на работата над "Странно време". Освен това и другите, с които работим заедно още от първия ми филм "Честита Нова година, Москва!" - актьорът Василков, актрисата Маша Хангус, операторът Родион Аскаров. Понякога провеждаме семейни съвети.
- В "Странно време" кой се вля във вашето семейство?
- Освен Елена Майорова - Олег Фомин. Независимо че е привърженик на друг тип кино, той бързо се приспособи към нашата система. Обединява ни фанатичното отношение към работата. Докато беше на снимки в Минск, Олег ни изпрати оттам озвучаването на ролята си на лента - по три варианта на всяка реплика.
- Как се изхитрихте да съчетаете артикулация и глас?
- Такъв ни е творческият метод - озвучавахме с налагане, чрез задкадров текст.
- Странна работа. По време на снимки изчезва Виноградов, ти го заменяш със Сошников, но и двамата са във филма. Фомин заминава за Минск - ти измисляш нов начин за озвучаване. Изобилието от принудителни методи би трябвало, ако не да плаши, поне да държи нащрек.
- Не, при нас всичко е органично. Просто се подчинихме на съдбата, приехме условията на играта. Ако всичко става така, защо да не извлечем полза?
- Има ли на този свят човек, който може да ти каже "Махни този актьор", или както Кира Муратова - "Съкрати половината филм", и ти да го послушаш?
- Никого няма да въвлека в такъв грях. Разбира се, в "Честита Нова година, Москва!" слушах Сергей Соловьов. Намесваше се и Валерий Рубинчик. Сега навярно съм пораснала. И въпреки че по време на снимки понякога ми липсваше контрола на някой отстрани, вече разбрах, че е дошло време да решавам всичко сама - с помощта на хората, които съм увлякла. Следвайки концепцията на зрителската любов, ще ти кажа - само пристрастният има право да решава. Безразлични не допускам.
- ВГИК ли си завършила?
- Не. Въпреки че ми се струваше важно и нужно да имам висше образование, Сергей Александрович Соловьов не мислеше така. Той каза: "За теб няма никаква разлика".
- Можеш да бъдеш наречена "народен режисьор" в пълния смисъл на думата.
- Нямам нищо против. Но нямам намерение да кокетнича с народа, на когото трябвало да принадлежи изкуството.
- Важна ли е за теб комерсиалната съдба на филма?
- Все ми е дно.
- Решила си да не обръщаш внимание или по принцип ти е все едно?
- В крайна сметка от мен нищо не зависи - нямам никакво отношение към правата върху филма. Много по-важно е друго: в колко страни ще бъде показан той, на колко хора ще въздейства. Филмът ни е толкова евтин, че няма нужда да си връща парите. Върна си ги. Бива си ги продуцентите (всички права върху филма "Странно време" принадлежат на студия "Горки" с директор Сергей Ливнев.).
- Всичко наред ли е между вас?
- Е, доколкото могат да бъдат наред отношенията между твореца и неговия продуцент.
- Но те също са творци, макар и бивши.
- Да де, затова ме разбират, когато се оплаквам или поне се правят, че ме разбират. Още повече Ливнев споделя майчинските ми чувства. Той е и търговец, и майка.
- Опасно раздвоение.
- Да, разбира се. Той се бори със себе си.
- Последен въпрос - колко пъти си гледала филма си?
- Пет пъти. Той ме унася със своето обаяние. Прилича на отскубнало се от обятията ми дете. Дете недоносено, неосъзнато - плод на незапланувана бременност.
Разговаря Фьодор Павлов-Андреевич
Premiere
октомври '97