Излизане от Египет

Не всяко време е подходящо да прегъване на последното ъгълче на пътната карта, за съзиране на празното място, където да настаним най-близкото тяло до нашето. Дори и да забележим напиращата патетика и изострянето на основата в съседната територия. Новата книга с поезия на Александър Секулов разгъва подобен вид походност на оглеждането и белязването. Тя ненапразно разделя дебютната му книга, издадена преди десет години, от втората книга, като взема сега от предишното и по този начин като че ли го напомня за последен път. Това нейно вмешателство отлепя, от една страна, класическата поетика на носталгичното с мирис на гниеща провинциална тръстика и подразбиращите се за 80-те гневливост (съчки за приближаващ бунт) и оплаквателно национална митология (става дума за "Седмо небе", 88-ма), а от друга - деловия тон на добре премерената и разпозната енциклопедия на народопсихологичното в "Майсторът на камъните" от 96-та. Новата сбирка на Александър Секулов, запазвайки някои стари пътни знаци, обрамчва книжното тяло (а то външно е красиво) с две други поеми, които едновременно повтарят и различават начина на писане (и според мен виждат по-добрия). Общността на стихотворенията във "Високо, над далечината" се управлява от участието им в пътешествието, археологията през протяжното лятно време, историята на града и храма. Тази опасваща пределите цикличност на пътуването се споява от чудото, спасението и проклятието (обречеността), които Секулов тематизира по познатия ни начин. Книгата като че ли ще се извърви най-напред в своята илюстративност, предварително взела за чиста монета тъжния полутон и представяща върволици от хора, кораби и стихотворения, които се изнасят нанякъде... Четенето заедно с последния стих излиза от книгата. Поемата в самия край обявява "Излизане от Египет", доказвайки упоритото ни пътуване из страната България, докато все повече достигаме хоризонта на обещаната земя в небесния живот. "Високо, над далечината" е книга, която не онагледява решение, но има нужда от него, не подплатява със съмнение поетическото си пространство, но разделя на две пътя си. Следващата стъпка на Секулов трябва да бъде в посоките на един поне викингски поход.
Десислава Неделчева

Александър Секулов. Високо, над далечината. ИК Жанет-45. Пловдив. 1997