Концерт на Български симфоничен оркестър

Дочакахме и музикално меценатство по нашите земи! Не съм голяма оптимистка за близостта на деня, когато българин ще плаща за българско симфонично изкуство (може би, когато си проимаме истински, а не кредитни милионери?), но поне да се утешим с мисълта, че "Грък закупи български оркестър" (заглавие от в. "Нощен труд"). Така де, все пак сме съседи и дори някакви роднини. Пък и ние, българите, винаги се вглеждаме с по-голямо уважение в нещо, което е било оценено навън. А въпросният оценител е Христос Кацанис, шеф на представителството на Гръцката национална банка за Балканите. Той обожавал българската музикална култура и бил силно впечатлен от българските инструменталисти. На първо време г-н Кацанис платил пет концерта в зала "България", компактдиск и турне в Гърция. Диригент на оркестъра е Алкис Панайотопулос. Първият концерт за тази година се състоя в събота, 31 януари.

Програмата - Бах и Вагнер/Панайотопулос показа преди всичко, че възхищението на богатия грък от нашите инструменталисти е основателно. Красотата на тона, оркестровият блясък беше онова, което най-силно ме впечатли на този първи концерт. В оркестъра видях личности, които са големи имена за нашата музикална култура и са радост за много концертни подиуми - не само като оркестранти. Плюс това и двамата солисти - един известен цигулар, Ангел Станков, и един все още малко известен, но положително с голямо бъдеще обоист, Ясен Енчев. Мисля, че друго голямо достойнство на концерта беше емоционалното участие на всички изпълнители, отсъствието на често срещаното у нас отношение към изявата като просто "отиване на работа".

Може, разбира се, да се желае по-точно прецизиране на взаимоотношението солисти - оркестър и на преливането на полифоничните линии. И в двата Бахови концерта - за цигулка, обой и оркестър в ре минор и за цигулка и оркестър в ла минор - връзката беше поразклатена и на места полифоничната логика просто се нарушаваше. Не съм убедена и в стиловата защитеност на огромен оркестър за коя да е Бахова творба (в случая Концерта за цигулка). От друга страна, може би пък диригентът да е искал да се наслади на възможността да изтръгва качествен звук от голяма оркестрова маса?

Една световна премиера чухме на този концерт: "Пръстенът на Нибелунгите" от Алкис Панайотопулос по тетралогията на Вагнер. А. Панайотопулос е определил жанрово творбата си като "симфонична форма", но то си беше една огромна едночасова симфония. Мислех си, докато слушах въздългата за съвременната нагласа за естетическо възприятие музика, че вероятно г-н Панайотопулос си е досъчинявал своята версия за един епос, чиито мотиви са преминали и през нашите земи и преди да достигнат до Рейн, са били живи във византийския епос за Аталанта или в други епоси за девойката-юнак. Мислех си, че всеки има право на своята музикална любов, на своя прочит на Вагнер и, ако намери оркестър, достатъчно мощен, пластичен и бляскав, защо пък да не покаже тази си любов пред света? В крайна сметка публиката (изпълнила залата до ръбовете на II балкон) беше доволна. Оркестърът, струва ми се, също.

Наталия Илиева