Господарката-слугиня (1997, реж. Алексей Сахаров) бе единственият филм, показан по време на Дните на Москва в София. По незнайни причини изборът на организаторите е попаднал върху екранизацията по едноименната Пушкинова повест. Тя е приятна за гледане, заснета е като приказка, ритъмът й е вял и скучен - като живота в закътано дворянско имение. Независимо от съзерцанието на природата или емоционалните подскоци на двама щастливи Ромео (Дмитрий Щербин) и Жулиета (Елена Корикова) в руски вариант от XIX век, филмът е интересен преди всичко заради първата екранна среща между Василий Лановой и Леонид Куравльов. Макар и във второстепенните роли на бащите на влюбените, те демонстрират мощно екранно присъствие. И двамата долетяха в София. За среща с шепа критици остана само Куравльов - Лановой бързал за представление на театър "Вахтангов".
Леонид Куравльов е за втори път в България - тук е бил за премиерата на "Афоня" (1975, реж. Георгий Данелия). На пресконференцията изглеждаше все още еуфоричен от работата при Михалков в "Сибирският бръснар": "Никита е изключителен човек, който не само умее да създава шедьоври, но и да чука успешно на вратите на властниците - не само за себе си, а и за нас, кинематографистите". Куравльов обясни, че не е гледал няколко филма със свое участие, а и по принцип вече твърде рядко ходи на кино: "Американските екшъни не се издържат вече, а руските не се показват. Хората просто отвикнаха да влизат в салоните". Не се оплаква от актьорската си съдба. "И до ден днешен отказвам роли в сценарии, които не са ми по вкуса". Когато му подметнах, че тук сме гледали "Присъда" на Шиловски ("Култура", бр. 4, т.г.), той първо се изненада, а после разказа колко радушни се оказали американците, как безкористно помагали на екипа...
Куравльов стъписващо прилича на Горбачов. Нещо повече - гледали сме го като Михаил Сергеевич във филма "На Дерибасовска времето е хубаво, а на Брайтън Бийч вали дъжд". Що се отнася до ролите, актьорът призна, че си обича поне десетина, но най-любимата му е тази на Пашка Колоколников от "Живее такъв момък" на Василий Шукшин (1964): "Преди това имах осем филма, но именно Шукшин ми проправи истинския път в киното".
Сърдечността на Леонид Куравльов обаче не изтри неудовлетворението от филмовия дял на Дните на Москва в София.
Г. Д.