Ум царува, ум робува,
ум... пасе

Les quatre saisons на висшите учебни заведения

Ще ли се обединят висшите училища в България? Няма. Трябваше ли да се обединят? Трябваше. Опитът да бъде постигната една разумна цел се провали по причини, които лежат отвъд намеренията и възможностите на обединителите. Несериозно започната и безславно потулена, обединителната кампания на МОНТ не постигна нищо освен раздразнение. Медийната интерпретация на идеята за уедряване на висшите училища дори не постави проблема в правдоподобна светлина, камо ли да му намери решение.

Образованието е безспорна ценност. Образованието е последната масово достъпна ценност в България. Образованието - като диплома. Образованието като пакет от знания (в комбинация с граждански морал) няма същия статут. Тези две задължителни съставки на високата ученост не са нещо, което се придобива задължително в нашите висши училища. Това че те се нароиха напоследък не е причината за израждането. Упадъкът на "цитаделите" започна много преди да започне роенето. Съсипията на вузовете като развъдници на академическо самосъзнание се губи в средата на века. След петдесет години целенасочена селекция на посредственост днес българските професори в голямата си част са само селяни с вратовръзки. Не селяни като произход, а като манталитет. Селският манталитет диктува да биеш с кол по главата всеки, който прекрачи синора на твоята нива. Камо ли ако се опита да оре в нея. На българския академически манталитет науката се привижда като баница. Всеки е седнал срещу своето парче с късмети и нека останалите бъдат любезни да стоят настрана. Дори ако сам не може да намери късметите, а някой друг би могъл. Най-вече тогава! Свойствено на истински академичния манталитет би трябвало да бъде разглеждането на проблемите в дълбочина и оценка на явленията по принцип. Гледайки телевизия, четейки вестници, посещавайки факултетен съвет, се убеждавам, че такова нещо няма. Напротив - селският манталитет безпардонно изтъква само и единствено (не)възможния келепир като евентуален двигател и желан резултат на реформата. Сиюминутните кадрови и административни интереси са единственото, което се взема предвид - за интереса на науката (по принцип), за интереса на студентите (изобщо), за интереса на страната (в дългосрочна перспектива) никой дори не отваря дума. Като за нещо срамно. Ако някой го стори, селяните положително ще го обявят за луд. Нещо повече - искрено ще го сметнат за такъв.
Като главен довод в полза на реформата се сочи необходимостта да бъде съкратена администрацията(!). Други твърдят, че навсякъде по света университетите (или поне заслужаващите уважение) били крупни. Глупости. Големият проблем на България е, че тя отдавна не може да си позволи да произвежда специалисти-бедняци и висшисти-полуинтелигенти с темповете на последните пет десетилетия.
Влошаването на качеството на образованието следва тенденция успоредна на масовизацията. Защо и как стана така е друга тема. Важното е, че днес България има десет пъти повече висшисти, отколкото са й необходими. Това е баласт. Икономиката не може да се справи бързо с баласта, но във възможностите на властта е да преустанови неговото натрупване. Това последната власт най-сетне се опитва да направи и то можеше да се превърне във факт с положително значение. Предишните не посмяха. Не за друго, а защото студентската младеж е последното живо, интелигентно и дейно съсловие в Баба България. Да посегнеш на студентите е все едно да отрежеш клона, на който те е покачила същата младеж. Трябва да си ненормален или герой, за да го направиш. Българската политическа мисъл е по-скоро готова на спорадични героични постъпки, отколкото на дългосрочна, упорита и добре прицелена работа в едно постоянно направление. Самото роене на университетите, нарастването броя на студентите, понижаването на качеството е резултат на популизма и недалновидността на управляващите от всички цветове. Популизмът доведе до страховита инфлация на дипломата, която сама по себе си не значи нищо. След първата вълна ОФ-простаци през 50-те години (властта гарантирана със "своя" интелигенция) беше наложително университетите да се свият, да се автономизират и аристократизират. Къде ти - новите "учени" нямаха друг избор освен да продължат да се самовъзпроизвеждат на своето ниво. В ущърб на качеството.
За съжаление и днес не качеството е проблемът на властта. Проблем са парите. Тъй като пари няма, налага се да се реже на живо. Това именно властта желае, но няма кураж да направи. В същия този вестник някой беше казал, че демокрацията е мъжество на разума. Разум вече е налице. За мъжеството се иска още. Властта предприема обходна маневра. В нея ключовата дума е обединение (тоест - реорганизация), а не съкращение (пази, Боже). И тук властта пада в капана, заложен от самата нея. Ето в какво се състои той:
Истината е, че не броят на училищата се нуждае от съкращение, а броят на студентите в тях, на преподавателите и на обслужващия персонал. Материалната база е налице, тя е нещо второстепенно. Властта обаче не може, а и не е нейна работа, да съкращава професори и студенти. Затова търси начин да принуди училищата сами да го направят. Като ги "обедини". Дори само на пръв поглед това много прилича на обединението на ТКЗС-тата в АПК в далечното (вече) минало. За бюрокрацията (всяка бюрокрация) е удобно да управлява малък брой "контрагенти", които изпълняват непопулярни решения и носят отговорност. В името на съкращението властта не сваля, а добавя още една шапка - администрацията на бъдещите обединени университети. Това е по-абсурдно от надеждата, че ако обединим няколко ерзац-университета ще се получи един истински. Когато шапката-администрация свърши черната работа, нищо не пречи образованието отново да бъде реорганизирано - фокус, който комунистите владееха отлично. Тази администрация ще бъде (няма как да не бъде) една огромна синекура, на която властта ще има удоволствието да настани своите хора. За да ги възнагради и да се отърве от тях по най-елегантен начин. Ако някой все пак твърди, че може да управлява оперативно МЕИ в София и МЕИ в Габрово; ХТИ в Дървеница и ВИАС в София; медицинските академии в страната и Спортната академия от едно място, има много здраве. Затова Министерството на просвещението не обели зъб как аджеба конкретно си представя обединението. Съвсем очевидно цялата стара администрация ще остане непокътната, цялата нова ще създава суматоха, а към старата ще се прибавят офицери за свръзка, защото без тях не може. Студенти и преподаватели ще търчат на различни адреси, вместо да си гледат работата. На такива реформи българинът се е нагледал.
Това, което министерството няма как да признае на глас, е следното: Пари за заплати, енергия и поддръжка има само за (примерно) една трета от академическите общности. След като ги обединим (колкото може по-наедро), ще им спуснем тези пари и в техните рамки (щат не щат) те ще се самоизядат. Или ще се адаптират. Образованието вероятно ще пострада, но властта ще остане цялата в бяло. Допълнителна печалба - при самоизяждането ще оцелеят екземплярите, приближени на властта, без тя да се ангажира в поредната чистка. "Автономията" на университетите е удобен параван за такъв номер. Демократите научиха някои тънкости, от които ОФ-простаците нямаха представа. Едно време просто казвали "Цезар иска да умреш". Днес цезарите не са толкова праволинейни.
Друга важна причина (дано не най-важната) администрацията да замисли "обединението" тъкмо сега е невъзможността тя да се справи с атестирането на вузовете. Не само в определения срок. Изобщо. Всеки път, когато "демократично избраните" глезльовци се изправят пред предизвикателство, изискващо твърдост, можене и характер, започват да бият отбой. Независимо дали обединението успее или не, то ще отложи за неопределено време атестацията и акредитацията. Да се обединяват неща, които са ясни, изглежда логично. В република Фарсантия ясните постъпки не се радват на популярност.
Възможно е зловредните последици от начина, по който си беше наумила да действа властта, да надхвърлят нейните представи за размера на бедата. В своя дискурс протагонистите на идеята стигаха само до границите, в които тяхната теза е справедлива и правдоподобна. Да, висшите училища в България са три пъти повече, отколкото са и необходими. Да, много факултети отдавна нямат кандидатстуденти - при приема те вече свалиха гащи повече от допустимото. Да, много катедри по фундаментални дисциплини се дублират. Да, катедрите са много, застаряващи и малобройни, те изпитват недостиг от хабилитирани кадри. Да, администрацията е по-многобройна от всяко разумно количество. Да, бившите идеологически дисциплини се трансформираха в бог знае какви приумици, а "грижата за човека" остави кадрите им на щат. Да, преподавателите и служителите получават под екзистенцминимума, чудо е как са живи. Да, огромна материална база хем не се ползва, хем се руши и разграбва. Да, качеството на образованието е ниско и ние ще видим призната в Европа диплома, когато си видим ушите, ако я караме все така. Да, дотук властта е желязно права и реформа е необходима. Но не реформата, която се предлага.
Защото министерството отново няма предвид човека - студент и преподавател, Не науката и не изкуствата я интересуват. Властта има предвид административната бройка. Каквато и манипулация да се извърши с бройката, няма да се промени същността. Не броят на училищата трябва да бъде съкратен. Напротив - броят на училищата си струва да бъде увеличен, стига да имаше реална конкуренция. А реална конкуренция ще има само ако се осигури свободно движение на кадрите, истинска автономия на законова основа, работещи механизми за оценка на качеството. Самите студенти и преподаватели няма да се самосъкратят, както властта може би си въобразява. Това могат да направят само тези, които държат парите. И трябва да го направят, каквото и да им струва. Това, което би им струвало лично, няма значение в сравнение с онова, което още една несполучлива реформа би струвала на България. Разбира се, всяко съкращаване на кадрите отгоре досега е започвало и свършвало със съкращаване на кадърните. Нещо повече - кадърните сами си отиват, дори да имат призвание за работата, която напускат. Само за да се махнат от интригите. Навремето цинично съкращаваха първо младите и способните - те така и така щели да се оправят. Резултат - България на доизживяване. Променило ли се е нещо?
Алтернатива обаче съществува. Колкото и да е развратено българското академическо тяло от глупостта, фалша и партийността на пет десетилетия, все пак то няма голям опит в нарушаването на законите. По законодателен път властта може да даде шанс на реформа отдолу. Въпрос на закон е да останат на работа само тези преподаватели, за които има студенти. Въпрос на закон е това да стане максимално прозрачно, максимално справедливо. Катедри и факултети могат да бъдат закрити по естествен начин. Белезите са очевидни. Критериите също. Ако някой иска да му се обясни с подробности - моля: България има достатъчно пари да приеме тази година (примерно) 1000 студенти. Приема 1000 (не повече) според завишени, задълбочени и справедливи критерии за приемане. Приема ги там, където има най-голямо натискане. Ако там, където има приети (примерно) 27 бройки, преподавателят X е харесан от 10 студенти - именно той остава на работа. Преподавателя Y го искат десет българи, две жени и трима йеменци - и той, но със заплата 2Х. Z го искат само двама - излиза в пенсия или отива на борсата, а двамата негови се придават на Х наднормено. Останалата азбука почива. Почива година, две, три, като всяко лято се включва в пазара на търсене и предлагане. Състезателно. И понеже не за първи път дискутирам тази схемичка веднага ще контрирам най-честото възражение - че студентите не били достатъчно зрели да си избират преподавателите, нито имало начин да ги познават. Първо - няма нужда да ги познават лично - няма да се годяват, в края на краищата. Второ - достатъчно е в общата канцелария всеки преподавател да си има една поличка, на която да са му трудовете, проектите, картините и ... досието от VI управление (ако го има). Задължително. Студентите са достатъчно интелигентни да се ориентират. Щом са достатъчно зрели да си избират правителство, може да се разчита, че ще си преценят правилно преподавателите. Или някъде бъркам? Нататък е ясно. Имаш студенти - имаш финансиране. Имаш чужди студенти - живееш като бял човек. Признават ти дипломите в Европа - колкото по-малко се сливаш и разделяш - толкова по-добре. Упорстваш да преподаваш при неблагоприятни показатели - минаваш на самоиздръжка. Не можеш да си платиш енергията - пишеш по дъската с ръкавици. Отпадаш от държавна субсидия - ядеш, ако студентите ти донесат нещо. Не е никаква философия. Единственото неудобство е, че в такава спартанска схема за "нашите момчета" няма място. Но такава схема е честна, а честността е единствената разменна монета в отношенията с младите. Поне с непокварените.
Защо властта не влезе в честен диалог с обществото? Защото истинските й цели бяха неблаговидни. Българинът е воювал безстрашно, претърпявал е глад и болести, докато е бивал убеден, че има защо. Ако останат да се учат само тези, които искат да учат и останат да преподават само тези, които могат да преподават, автоматично ще се свие бройката на едните и другите. Малкият бюджет ще е достатъчен за малка България. Това може да стане по естествен път, ако законодателната власт си е на мястото. Не е вярно, че законите се пишат бавно. Скоростта зависи от интелектуалния багаж на писачите. Бавно се играят коридорни игрички, пазарлъците около пустия келепир. Срамно беше да гледаш (по телевизията) как ректорът на СА си стиска материалната база и половин България му ръкопляска за твърдостта, с която я стиска. Сякаш имуществото е най-важното. Сякаш момчетата, които ще влязат да му изцапат салоните, не са българи. Сякаш тези, които на 20 години страдат от високо кръвно не са българки.

Наистина в медийния си вид попълзновението на министерството изглеждаше като недоразумение. Защото с нищо не попречи на селяните да сведат въпроса до синорите. Властта се отнесе с електората си като с непълнолетни, които няма защо да знаят цялата истина. Осем години откак "комунизмът си отиде", в република Фарсантия истината продължава да е дефицит. По университетите няма изпратено нищо официално - нито програма, нито текст за обсъждане, нито циркулярно известие какво става. Академичните съвети научиха от медиите, че нещо става. След това се събраха да обсъждат нещо, което никой не е поставил пред тях за обсъждане. Може би в министерството така си представят демократичен сондаж на общественото мнение? Е, в такъв случай вузовете недвумислено се произнесоха - но пасаран! Реформата се провали, преди да е започнала. А жалко! И това лято единствено доволни ще са майките на кандидатите, защото нищо няма да се промени, висшето образование ще остане мизерно, но масово, ред факултети ще продължат да агонизират, а виновни за неуспеха ще бъдат бившите, по-бившите и четирите годишни времена.

Павел Попов