Полша по Шопка

Коледа Семейство Храна Религия Ценности Ритуал Всекидневие Църква Нова Година Стандарт Младеж Общ език Академии Телевизия Радио Кино Концерти Транспорт Университети Архитектура Източна и/или Централна Европа

Жанрът на пътеписа е белязан от сливането на мемоарен и автобиографичен момент: автори сме на живота си, доколкото го записваме като спомен, т.е. доколкото се присвояваме днес в центъра на събития от предишно, и така удвояващо ни време. Нямам опит с този жанр поради ненаблюдаващото се при мен условие на далечното пътуване. И нека тази уговорка прозвучи още сега като извинение за всички баналности, пропуски и изкривявания на реалността в резултат на липсващите броднически нюх, митарски дух, набито око и стъпало; което не оправдава факта, че от три седмици в провинциалния Лодз отделих по ден за Краков и Варшава. Все пак бях дълго сред поляци от различни възрасти и социални групи, гледах много телевизия, влязох в много църкви, слушах много радио, ядох много гозби, разбирах се (трудно) на много езици и изпих доста за там водка.
Така че мустаците ми се наквасиха, а в устата ми нищо не влезе, което и идва да покаже...
________

Полша е природно незабележителна. Разположена е на 313 000 кв. км, чийто умерен климат не направи тази зима, необичайно мека впрочем, по-поносима с тези вечни безлични мъгли, чиято дисперсирана отрова принуждава хипохондрика, като не може да откаже въздуха, то поне да не излиза на него, опасения впрочем небезоснователни за полския юг. Теренът е затъпяващо равен и гледането през прозореца на влак може да бъде едно много нелепо хрумване предвид непоклатимото чувство за неподвижност, при все или дори още повече поради високите качество и скорост на железниците. Предвид въпросния терен и липсата на естествени бариери, исторически Полша винаги е била Boze Igrzysko, или Игрище на боговете, както гласи знаменитото заглавие на книгата на Норман Дейвис; за лошо, но и за добро, предвид вярата на Папа Йоан Павел II, а също и на професорите Милош, Колаковски и Тишнер, както и на техните все по-застаряващи 38 милиона поданици, че през всички робства и разпокъсвания именно културата е направила така, че Jeszcze Polska nie zginela.
В Полша бях във времето между двете години. Това е най-симптоматичното време за една култура, която с достойнство, самочувствие и съзнание за неизбежност се преживява като католическа. Полякиня, живееща в България, не скри опасенията си спрямо сюжета българин в Лодз по Коледа: това, при все ритуалното място за случаен гост на трапезата, е прекалено многозначителен за приемащата страна жест, за да не предизвика културни недоразумения, предвид ритуално-символическото безгрижие на българина, който би предпочел да се чувства просто на гости, т.е. на маса, така че да разхлаби възел и отпусне (или разпусне) душа в една предизвестена алкохолна безотговорност. В Полша, колкото за варненец и да не е за вярване, празниците нямат нищо общо с празни стъклени грамади и погледи. Вместо тях влиза в ход определена ритуалност, която странно съчетава строга тържественост с трогателна разчувстваност, без обаче последната, поради стриктния контекст, да стига до сълзливост, при все неизменните сълзи в очите, взрени в опашатата звезда над чалмите на влъхвите.
Бъдни Вечер и Коледа (Wigilia и Boze Narodzenie) са подготвяни поне от седмица чрез пазаруване на храни и подаръци и готвене в смайващи мащаби. Самата вечер, предшествана от безкомпромисен глад, започва при първата звезда или около 18 часа с молитва, след което всеки изрича своите пожелания към всеки, последвани от едновременно отчупване от причастната просфора (oplatek) на другия. Това е дълъг и вълнуващ процес, защото всеки влага много в него, повече като чувство, отколкото като някакво оригинално послание, неуместно в случая. В края на краищата се сяда около масата и се поднася панираният шаран, нещо твърде вкусно, което не може да се каже за застигащия го karp w galarecie: пак шаран, само че желиран. След като рибата (в това число разните варианти sledzie, т.е. херинга) е изядена или опитана, идва малко преждевременната кулминация: подаръците. Възхищението от тях е едновременно задължително и искрено и тук аз не се справих добре, макар от години да не бях получавал толкова хубави и големи подаръци: не умеем някак да разгърнем в половин час етюд с шал и ръкавици, прекрасно изпълнен от домакинята. А децата веднага се преоблякоха с новопридобитото, нещо, което не сторих за всеобщо сдържано неодобрение.
Оттам-насетне вечерта преминава в опитване на безброй неща, всъщност смущаващо наброяващи точно тринайсет, неблагонадеждният вид на някои от които, като боб със зеле или гъби със грах, приятно подвежда, противно на неоправдано очакваните от мен печени pierogi. За сметка на това отварата от червено цвекло и моркови с варени пироги под името uszka беше връх на вечерта, ако не броим фантастичната kutia, нещо като ашуре, само че с много маково семе, откъдето и прекрасно (другаде на мястото й възниквали kluski z makiem, но не мога да оправдая тази замяна).
Самата полска кухня е незаслужено пренебрегната в европейски план. Средноевропейска от немски тип, тя е освежена от украински и руски примеси и комбинации, така че вътрешната й нестабилност я е направила сравнително отворена и склонна към сдържани експерименти. По-слаби страни са приготвянето на месото, особено неспособността то да се подправя, панира и/или пържи, доколкото това се прави в малко мазнина, а оттам при ниска температура и ефектът е едно едновременно мазно и жилаво месо. Другият проблем са салатите, чиято солено-кисело-сладка нерешителност ги прави лесна плячка на откриващите супи-откровения, вездесъщите сосове и пюрета, както и на десертите, чиято плодово-сметанена пухеста текстура ги прави възможни в огромни количества, шокиращо налични при това. Но нещото, което човек на всяка цена трябва да опита в Полша, преди седмия ден на приготовлението си представлява просто кисело зеле с месища и едва след това се превръща в bigos; и това е метаморфоза от мащаба на Кафка, само че в положителна посока.
Като се връщам на Wigilia и свободното място за случаен гост, той обикновено не идва, но, ако беше дошъл, маската на тържествено смирение пред неуместния избор или лошия шанс не би напуснала никого около масата, което не е точно предразполагащо, но не би попречило никому да се чувства добре дошъл, ако и на чужд празник.
Към 23.15 част от семейството ме придружи до коледната литургия (Pasterka) в кварталната черква. Не ми прилича да се впускам в разсъждания и съпоставки около двата християнски модела. И все пак приятно изненадва домашната съпричастност на обстановка, ритуал и паство: всичко, което вече бях почувствал в дома, сега се оказваше продължено в Дома, включително и проповедта, която вместо да вещае отговори, развълнувано си задаваше въпроси, между които основният: защо вече две хилядолетия празните иначе храмове на Wigilia се изпълват и струпват пред семплия факт на изпълването на яслите. Обстановката беше снабдена с преследваща ме и насетне прекалена нагледност. В случая тя успяваше да сработи по-скоро символически, отколкото наративно-миметически, но като цяло нестихващото умиление на безброй поляци пред всяка нескопосна szopka, изобразяващa сцената в обора пред и във всеки храм, малко уморява. Само в една доминиканска църква в Краков видях моята шопка: тя представляваше откровен куклен дом, композиран от въображаемо падащия върху му детски поглед, всичко това подкрепено от ентусиазиран детски хор, редящ коледни стандарти, така че усърдието и прехласването пред шопката да се мотивират от вечно детинската впечатлителност пред вълшебството на детераждането.
Ритуалната ревност на всички възрасти и класи надхвърля очакванията: сцените на три-четиригодишни дечица, молещи се на колене или съсредоточено съучастващи в литургията с надничащи изпод одеждите (komza) маратонки - това е феномен, чиито източници и форми на възпитание за мен остават тайна. Паролата папа сигурно обяснява много, доколкото авторитетът на Негово Светейшество разполага с неограничен национален кредит; нещо повече, неговата персона е и капитален инструмент за интеграционните претенции на Полша, както може да се разбере от внушителното и невъздържано списание Dialogue and Universalism, чийто брой 1-2 от '97 е издържан изцяло в жанра на лаудациото към Обединените нации и Войтила, все едно че те представляват двете страни на същия медал за универсалистки заслуги на Полша. Папата е поле на мечтите и гаранция за смисъл за практически всеки поляк. Той е внушителен пример за това, че може да си поляк и пак да постигнеш универсален успех. Оттук и дотук и полският универсализъм.
Но църквите действително изглеждат и отвън, и отвътре изключително здрави и внушителни институции: поддържани с много вяра и пари, те се оказаха единствената гравитационна сила, която беше способна да ме премести от вън вътре: да съм влязъл през този период в два пъба и два магазина срещу поне двайсет църкви. И не видях не просто празна: не видях, освен от себе си, "разглеждана" църква.
Тази всекидневна ритуалност на църковното задължение оттам прелива в делничните обноски на изчерпателна учтивост. Но това благодарене и молене не гарантира добронамереност или отношение: металическото им интониране в магазини ти дава да разбереш, че си отписан от графата на купувачите. Ако обаче полякът няма пряка възможност да включи рефлекса на обноските, държанието му бързо може да западне до безцеремонно: шофьорите от градския транспорт умело си служат с мощната последна врата-автомат в опита си да смачкат поредния outcast, което не биха сторили с първата, тъй като това не би се вързало с разсипването им в хиляди извинения; да не говорим за поведението зад кормилото на пешеходна пътека: зад стиснатите устни и натисната газ не можеш да чуеш дори намръщената "варда!" на родните колари. Въобще словесно много учтиви, телесно поляците не са дотам церемониални. Все пак учтиво-настоятелни пред институциите, отговорни за правата им, те гледат да не създават грижи на другите: опитах се да убедя една колежка да попита някого как да стигнем от гарата до Stare Miasto във Варшава, след като тя не се ориентира, но напразно.
Тази двойственост прелива и в семейните отношения. Обичаят на съвместното хранене е предхождан от ритуала на заедното приготвяне на храната и всичко това е белязано от добър тон, приличие и вежливост, които, след като храненето е преминало в кафето, бързо отстъпват на по-разкършените форми на кикотене или каране. Обяснимо, това е и времето, отредено за разминаващото се със спомени, очаквания и мащаби битово пийване. Ала и без него това е времето на публичните обяснения в любов или на тежките думи и квалификации между членовете на семейството. Най-странното е, че появата на или тук е граматико-реторически рефлекс; в полския случай по-уместно би било и-то.

Така или иначе, следващият ден, самата Коледа, е отреден за много (и канени) гости и въобще това е празникът на разпускането и умерените злоупотреби, на преливащите чувства и всепроникващата привързаност.
Що се отнася до Нова година (Sylwester), това е по-скоро артилерийско-милитаристко изстъпление, при което живущите от по съседски враждуващите блокове имат шанс за институционализирана чрез празника разправа. Иначе аз лично я прекарах сред хора между 20 и 23 като обикновен купон без тръпка около дванайстия час. Разпределеността им по двойки смущаваше по-малко от липсата на всякакъв вкус към задължителния празничен флирт. Алкохолната оскъдица обаче е по-маловажна от общата емоционална нагласа цялата еротична енергия да се инвестира в под-законови актове, като каквито се третират всички оповестени връзки. Не че всякакви жестове на женско кокетство и обаяние липсват, но те са някак институционализирани под шапката на пола и са лишени от личен стил и персонална оцветеност. Така че едновременно стилните и красиви, дългоноги и женствени млади полякини за мен си останаха лишени от собствен сок и аромат (ако не броим случайното възвръщане на изтласкания страх от плажното byc moze, което не спасява моето говорене за жени от извикания спомен за лисицата и гроздето). Обратното, по-зрелите жени прибягват до несметен арсенал от хитрини и трикове, за да разведрят задушевната домашна атмосфера с невинното електричество на флирта. Но като цяло жените от всички възрасти се грижат колкото за дрехите, толкова и за фигурата си, колкото за грима, толкова и за световно известната си кожа. В ситуацията на такова съвършенство, полските мъже нямат изход встрани от усилията да са на нивото на онези, които споделят начало с корена на любовта (kobieta-kocha).
Стандартът на живот в Полша не е стряскащ, което не му пречи да бъде къмто три пъти по-висок от този в България. Сега, с идването на дясно правителство, услугите и потреблението се повишават с около 15%, така че не е леко, но въпреки това преподавател с българско селско възпитание не може да пропъди чувството за неприлично изобилие, разхищение и разгул: около Коледа и Нова година се изхвърля толкова храна, че единственият морален отдушник спрямо боливийските деца са безброя домашни кучета, които със сигурност нямат кучешкия поглед на българските; но то и самите поляци го нямат нашия. Въпреки това липсата на пари е точно толкова популярна тема. Освен това по празниците относителната евтиния на българския алкохол и цигари е аргумент, че има отношения, в които ни е по-добре. Прибирането на цигарите в джоба на купон се приема за нормално, както и изпреварващата пъргавина при унищожаването на наличния алкохол.
Тази своещина, тази грижа за и любов към своето се чете и в за мен най-удивителния факт: това, че младо и старо слуша предимно полска музика и познава само нея. Имам предвид, разбира се, поп- и рокмузика, за друга е ставало дума само колкото да се извини незаинтересоваността с кризата в културата поради изтичането на мозъци и таланти на Запад. Странно е да видиш млади хора, които припяват с еднакъв ентусиазъм както на перфектни групи като Perfekt, така и на бледни юноши и разгащени до безгащие пикли. Още повече шокира това, че се гледа не друго, а текстът, който се знае наизуст от всички и по много. Иначе не може да те напусне чувството, че слушаш точно две парчета, доколкото сериозните групи кръжат около мелодичната линия на Ниемен (въпреки че, или тъкмо защото последният напоследък снове между немилост и забрава), а останалите просто подреждат равни тонове в съседство с едничката надежда да не стряскат и въобще да са музикално съвършено незабележими. При това вокалните данни на поп- и рокидолите са нищожни, впечатление, което се засилва от високия инструментализъм и пипнатите аранжименти. Но всичко това не пречи, като за целта и млади, и стари еднакво не са чували Led Zeppelin или Sound Garden, да не говорим за Talking Heads или Radio Head, докато цялата Нова година, в това число и дванайстия час, беше под знака на страстно примрънквана полска музика.
Покрай това бързо става ясно, че всичко полско в сферата на културата и изкуството е ценно. Студентите, които учат филология, всъщност правят това импулсирани от полската литература, след като информираността им за западния канон и модерната класика е бегла и случайна. Оттук и изненадващо ниското за мястото и претенциите на страната владеене на западни езици в сравнение с това в Унгария и несравнимо с това в Словения. Вярно, че посветилите се на езиците са от супер класа, с което напомнят маниакално-феноменалните западни филолози от СУ, но иначе цари същата немара, след като и в Полската академия на науките не се намира секретарка да вдене и дума английски, а в сградата на полска филология преподавателите са отсрамвани от студентите си, оправящи се на нивото на софийските от БФ. Единственото предимство спрямо България е, че младите хора се притесняват от това, че не знаят, и с влизането на страната в НАТО ситуацията радикално ще се промени. Това, което трудно ще се промени, е възникването на действителен интерес към културите, които говорят тези чужди езици. Знам, че много хора у нас биха се прехласнали по вцепенеността на полското в самото себе си. Но това млади филолози да не са чували не Пинчън, а Селинджър, не Магрит, а Дали, не Бритън, а Брукнер, не Антониони, а Бергман, докато рецитират наизуст Пан Тадеуш и Шимборска, обсъждат новия стил на Майевски и може и да не са го слушали, но знаят за кльопания навсякъде Гурецки, да не говорим за Вайда, взиман насериозно дори в най-новата му публична роля на Хорхе от Бургос. В тази себевзряност има нещо приятно-вълнуващо и възрожденско, особено при съпоставката с циничния чуждопоклонски нихилизъм на българската образована младеж. Но в него има и някаква патетична провинциалност и липса на образована светскост поради неспособността да се води разговор върху световни, общоизвестни автори, каквито продължавам да смятам, че има и ще има, както потвърди и беглото запознаване с преводаческата политика на въпросната страна.
Същата двусмисленост се чете и в културната политика на полската телевизия. Беше пълен шок това, че по едно и също време по два канала се излъчваха два филма на Олтман, които не бях гледал: "Напряко", и най-новият му, който оставих за друг път. По същото време на друг канал течеше "Опасни връзки" на Фриърс, а ден след това можеше да се види "Нощ над земята" на Джармуш, без да споменаваме "Крамър срещу Крамър", "Цигулар на покрива" на Джуисън и "Мона Лиза" от автора на "Играчка-плачка". Разбира се, това не отменя нито безумните телеигри, нито Спасителите, нито SpaceTrack-a, нито всички възможни бози от екшъни през комедийни сериали до доста здрав Playboy. Но явно всеки канал се чувства задължен да заделя време за високо киноизкуство. След глупаво проиграната руска, ми трябваше полската, за да върна желанието си за телевизия. Но думата ми беше, че всички тези филми са дублирани с глас, затискащ оригиналния говор, необясним за мен феномен, като се има предвид нивото на специално тези филми и културно-политическия подтекст на тяхното прокарване. Така се изтърва един от решаващите импулси за учене на езици, особено от подрастващите.
Що се отнася до радиото, моите впечатления са от един все пак провинциален град като Лодз. Във всеки случай има две частни радиостанции, които покриват територията на цяла Полша, вероятно нещо като FM+ или Експрес. Това са RMF и Radio Zеt. С положителност първата станция е по-добра от всички известни ми български частни станции: и в разнообразието и стила при подбора на музиката, и в класата на водещите, които понякога са по четирима заедно и правят невероятно шоу от хаоса на надприказването и надхващането като интелект и хумор, като примерно, че ще се наложи изоставянето на новогодишния поздрав Do Siego Roku, докато фирмата Dosia отказва да плаща. Ненатрапчивостта на това толкова интензивно присъствие е необяснима, също както и музикалната комбинаторика, чийто принцип почива на блокове настроения. По това радио обаче тече много малко полска музика, поради което то е в немилост в полза на всеотдайно слушаното Radio Zеt, изключително досадно с кошмарна 90% полска музика и непресъхваеми тъпи разговори с подрастващи и неврастеници. Необяснимо за мен беше и това, че не се наблюдава радиостанция за класическа музика от типа на Classic FM или BBC 3, но се оказа, че и във Виена няма такава, а във вечерните часове човек все пак може да слуша класна класика по втора програма на Полското радио, очевидно съответстваща на "Христо Ботев" и в хубавото, и в словесното излишество.
Що се отнася до голямата слава от 70-те, великото полско кино, от него не е останало много. Гледах примерно "Баща" (Tato), който ми беше представен като кинематографичния хит напоследък. Оказа се сравнително сръчно портманто от "Крамер срещу Крамер", "Фатално привличане", "Да отгледаш гарвани" и "Баба Яга". Филмът очевидно не се цели толкова високо, колкото сърцераздирателната калкулация "Коля", но изпитва същата потреба да манипулира по холивудски, така че лудият си е луд до окончателното му прибиране, злодеите се разпльокват по-скоро смешно по покривите на линейки, което никак не им помага, а героите, спасени, се обичат. И все пак най-притеснителното в съвременното полско кино ми се струва загубата на добрия вкус, някакъв неотклонен процес не само на симплификация и изпростяване, но и на нарастващ провинциализъм. И тъй като забелязвам същото и в България, а ми се струва, че то се отнася и за страни като Унгария, да не би да се окаже така, че сме загубили универсалния си адресат с края на тоталитарната епоха, когато изкуството беше начин да пребиваваш в метафизичните измерения на света там, където сега е начин да пребиваваш на церемониято по оскарите или в "Трите цвята" на Франция, поради което твоите дори да не знаят как е станало така, че си починал.
Същата, казват, е ситуацията с музикалния живот, някак обездолен след смъртта на Лютославски и голямото отпътуване на полските музиканти зад граница. Бях предупредително подготвян преди посещението на Лодзката филхармония, за чийто новогодишен Гершуин-Бърнстейн концерт все пак нямаше билети, но се оказа, че по-скоро читалищната зала и съответната й аудитория със своето вяло ръкопляскане между частите на пиано-концерта не заслужаваха класния и нахакан оркестър, който поне вътре в себе си чуваше какво иска да изсвири. Иначе Едита Гурняк си навлече допълнителното презрение на цяла Полша поради високата компания на Хосе Карерас, а аз като чужденец необезпокоявано се наслаждавах на циганската й хубост и одухотвореност, без да ми пука дали и тя е извършила непростимото: продала се е в чужбина. Що се отнася до Менухин, за него определено нямаше билети.
Транспортът в Полша е напълно европейски: прецизен до секундата, сравнително рядък градски транспорт, отлични чисти и бързи железници и перфектен полет с Boeing на LOT при неотразими стюардеси и все пак отразима храна.
Всеки, който е бил в Полша, със сигурност е забелязал този устойчив и всеприсъстващ архитектурен патерн на пресечената четириъгълна пирамида с едва по-широка долна основа. Това създава чуството за стабилост, здраво стъпване на земята, внимателно и неособено охотно издигане във височина и известна добродушна тромавост и грапавост. Както казах, нямам никакъв туристически опит, затова не мога да съпоставям полското с никое друго. В сравнение с овладяния приглушен уют на Любляна, с прелъстителната прелестна Будапеща и с лъскавата изисканост на Виена, градове като Лодз, дори като Краков и Варшава са умилително провинциални и недодялана податливи, но безпогрешното им мъдро самопознание в човешката мярка ги прави особено нежно близки ми.
________

Като пристигнах след отличния полет на LOT на варшавското летище, трябваше да взема автобуса за Лодз, за чиято спирка любезно и ясно бях осведомен на билетната каса. Съпругът на моя полска колежка от България обаче се видя принуден от нея да ме заведе до въпросната спирка, така че с 52 килограма багаж и без никаква надежда да получа помощ от него или поне да бъда разбран, когато го моля за малка почивка, го последвах, докато се отдалечихме дотам, че дори той реши да наруши свещените полски принципи и да попита. Оказа се, че трябва да се върнем обратно в началната точка. В този момент мъжът на колежката почувства нещо различно от любезна отзивчивост и хвана едната дръжка на едната от трите чанти.

Димитър Камбуров

Бел. ред.:
Редакцията на в. "Култура" изказва най-сърдечна благодарност на полските авиолиии LOT, благодарение на чието съдействие нашият автор Димитър Камбуров осъществи пътуването си до Полша.
(Съжаляваме, че не можем да предложм на нашите Интернет-читатели полските думи в оригиналния им вид - поради разликите в кодирането на шрифтовете. - Бел. ред.)