Приказка без край

Представлението "Колко е дълга една приказка" на Съни Сънински, което той и Румяна Узунова изиграха в Театър 199, потвърди известното от Шехерезада насам правило, че една приказка е толкова дълга, колкото е интересна. Приказките могат да траят хиляда и една нощ, особено ако от това зависи животът на разказвача, или четиридесет и пет минути (какъвто е случаят с представлението на Сънински), стига разказващият да убеди слушащия, че "приказките са безкрайно хубаво нещо". С помощта на няколко дюлгерски метъра двамата актьори скачат в историята и започват да отмерват различните ситуации, показвайки предмети и герои - няколко начупени линии са достатъчни, за да въведат в игрите на въображението петлето, което си намерило златна паричка, царя, двореца, бала, ламята и пр. Игровите ситуации се сменят, за да покажат, че приказката може да секне само ако секне желанието за игра. Представлението се разгъва като самия дюлгерски метър, оформяйки се в смяната на двете начални тези, представени от двамата актьори: "Приказката е дълга няколко изречения, които съобщават историята на петлето" и "Приказката е дълга, колкото е дълга играта в разказването на историята". Разбира се, надделява втората, защото тя увлича партньора (Румяна Узунова) в безкрайните приключения на въображението, създавайки и завихряйки ситуации, превръщайки петлето в риба, в пеперуда, в домино, зад което се крие съвестта на царя, в лекар, който "взема мерки" за здравето му, и пр. В удоволствието от разказването на приказката се въвлича и детската публика, която с разочарование разбира, че показаното на сцената все пак има край, но че играта няма; и те биха могли сами да я продължат.
Двамата актьори леко и ненатрапчиво въвеждат ситуацията и я разгръщат в импровизации, провокират направата/появата на неочаквани изображения. С меко чувство за хумор, изобретателност и ненатрапчиво обръщане към публиката те въвличат зрителите си в сценичните вариации върху избраната от тях тема. Най-привлекателните качества на това кратко упражнение по разказване на "безкрайна" приказка са лекотата, дискретността и неагресивността, с която актьорите я показват и разказват. Качества, които децата все по-рядко откриват извън приказките, които им разказват в театъра.
Виолета Дечева