Барок, не рок свири формация за старинна музика "Веспер" (вечерня), а забележителното определение е на техния ръководител, глас и китара Николай Веселинов. Във групата са още Томислав Вичев (пиано), Алекс Томпсън (синтезатор), Станислав Неделчев (цигулка) и Огнян Митрушев (фагот). Идеята им е проста и почти очарователна: да правят "духовно чиста" музика, контрапункт на напрегнатото ежедневие и по-конкретно ирландски фолклор. Но фолклор не автентичен, а авторски и осъвременен в аранжимента. Сама по себе си такава концепция лесно печели симпатията на обикновения слушател, най-вече заради обещанието за едновременно неангажиращо и извисено преживяване. Но в случая тя е крайно неубедително защитена.
На 30-ти януари в Националния музей "Земята и хората" "Веспер" изнесоха концерт, организиран от малко известната "Българо-ирландска асоциация". Създадена през 1996г. с идеална цел, понастоящем тя наброява 40 човека и макар да е с неясен статут и местонахождение, вратите й са отворени за всеки, който обича Ирландия. Николай Веселинов е член на същата асоциация, както и основен композитор сред музикантите от "Веспер". На концерта в петък вечер те предложиха "хитовете" от единствения си албум "Canticum Uxoris" (Песен за невястата) и няколко нови композиции. За жалост опитът бе не особено успешен. Отегчението в що годе пълната зала остана скрито зад умилителните усмивки по лицата на хората, попаднали между чука на безмилостните хармонии и наковалнята на минералното обкръжение.
И все пак, "безобидни" е подходящо определение за "Веспер". Не вярвам, че с незначителните си прояви групи като тази са в състояние да предизвикат дисбаланс в музикалното пространство или някакво друго зло. Онова, което могат да направят, е да впрегнат професионалните си изпълнителски умения в сътворяването на нещо по-значимо, смислено, сериозно или (не дай Боже!) актуално.
Момчил Тицин