Зала в центъра на София. Излизат четиримата постмодернисти от новия кръг "Мисъл", редактори на "Литературен вестник" (единият от тях - бивш). Присъстват техни приятели, роднини, почитателки. Други очакват да се издънят.
Така започна "Как ехото заглъхва" - поредната продукция на АЛТ, или Авторски литературен театър в състав Бойко Пенчев, Георги Господинов, Йордан Ефтимов и Пламен Дойнов. Четиримата в ролята на Яворов реализираха един вид литературноисторически пърформанс, прекосявайки текстове, интериори, социални практики от началото до края на този век. При това особено важна функция имаха четените на глас ремарки, отчасти и поради липсата на всякакъв декор.
"Пролог в небето" беше последван от предвидимите "Спомени" (на Яворовите съвременници) и "Показания (по дело № 205, 1913 г.). После нещата взеха неочакван обрат в картина трета - "Психоаналитичен сеанс", която подложи на анализа анкетирането на Яворов от Михаил Арнаудов. Потискащо убедително се представи Бойко Пенчев в ролята на психоаналитика. А репликата му "Впрочем кога сюблимирахте за първи път?" стана един от хитовете на вечерта. Картина четвърта се разпъна в "Кафенето", тази съвременна квазилитературна институция, чието бръщолевене позволява всичко. От възмущението, че "някакви се правят на Яворов, иронизират го, лигавят се", през предъвкването на българския нобелов комплекс, чак до това как "Български писател" чете "Литературен вестник" и обратното и как "Литературен вестник" чете "Каналето" (без обратното). Финалната картина "Народът пее" (ре)конструира образа на поета в българския фолклор. Яворовата "Веда словена" демонстрира завидно жанрово многообразие - образци на епическа, хайдушка, трудова, историческа песен и накрая балада.
Ако не сте схванали, това беше част от честването на 120-годишнината от рождението на П. К. Яворов. Акцията на АЛТ се реализира с подкрепата на Сдружението на българските писатели и Центъра за изкуства "Сорос".
Биляна Курташева