Коен не е точно Малер

През 1996 г. Леа Коен лансира "Докато смъртта ни раздели". Жанровото уточнение "като роман" трябваше да поприкрие същността на произведението. "Всяка прилика с действителни лица и събития е действителна", внушаваше тогава г-жа Коен, предлагайки на читателите неуспелия проект на един откровен автотерапевтичен текст. Чрез това написание новоогласената авторка прави опит да успокои и разреши един свой личен проблем, към който питаем най-искрено уважение. Провалът се дължеше на нарцистичните сили в писането на г-жа Коен, които разяждаха канавата на нейната творба. Описваната дълбока и необратима трагедия бе използвана като подстъп за реактивиране на публичността на известната преди като музиколожка и посланица Коен. Текстът претендираше да е опис на деликатните преживявания на авторката, а все се измяташе в изразяване на желаното, в новонагласяване на истината.
Защо е нужно това пространно въведение в "Кратката вечност на Алма М." - романът, който г-жа Коен чевръсто публикува в края на миналата година? Без паметта за първия литературен опит на писателката рискуваме прясно отпечатаният опус да ни подведе. Той е точно обратното на това, което наричаме "безхитростност". Именно здравото сплитане между двата текста дава смисъл в обговарянето на "Кратката вечност на Алма М.". Сам по себе си, новият роман на г-жа Коен е злочест и банален, каквато и рекламна мая да му притурят със закъснение.
"Кратката вечност" на творбата се дължи на копнежа на авторката да стане същински писател - начинание, в което тя изстисква цялата си лична митология. Романът употребява за своя чернова "Докато смъртта ни раздели" - и двата текста описват една и съща история. Разликата между тях е в удвояването на фигурата на личната разправа. Какво имам предвид. Дискурсивният субект отчетливо се мъчи да уясни отношението си с конкретни персонажи от своето минало, вече превърнати в романова тъкан. Много често това е позиция на пренебрежение и отмъстителен присмех към лица, които реално съществуват. Това не изненадва. Най-приятните страници в "Кратката вечност на Алма М." са свързани с една нова и още по-рафинирана разправа - тази със злополучните критици на текста-първооснова. Въпреки всички старания на изказ било да се поучи, било да отговори, да подпъхне всякакви психоаналитични и исторически препратки като опора за романа, книгата на г-жа Коен очевидно не може да се справи със своя автор. Наказателната акция на писателката, предприета срещу интерпретациите на предишната й книга, е най-симпатичното в "Кратката вечност на Алма М.". Как се е развивало повествователното умение на авторката? Привидно достоверността е отстъпвала пред фикционалността, но романът хем иска да запази връзката със стария текст, хем да маскира имената и да изопачи и възвиши фабулата.
Интимната драма на героите е същата. Сега обаче г-жа Коен вади силната карта на идентификацията с вдовицата на композитора Густав Малер - Алма. Паралелното развитие на фабулите "Густав-Алма" и "Христо-Алма" издайнически се прорязва от подменени местоимения, с които изказът внушава колко много на втората й се ще да бъде значима като първата. Разликата между двете е не само в култивирането на вкуса.
Именно зад тези машинации "Кратката вечност на Алма М." се мъчи да разреши как да превърнеш живота си в изкуство, без да изгубиш щастието. Това обаче не става чрез невротични повторения на един и същи екзистенциален мотив, а невъзможността на изказа да го разбере изпълва единствено с жалостивост.
Марин Бодаков
__________
Леа Коен. Кратката вечност на Алма М. Кралица Мот. С. 1997