Номинирайки предложенията

Ако трябва да тръгна по пътя, по който думичката "номинация" триумфално завладя българския език, то той неминуемо ще ме отведе при наградите "Оскар" или "Грамми". Не при латинския речник или речника за чужди думи, където ясно може да се прочете, че "номинация" е именуване или название на някого или на нещо. Но както обикновено става у нас, казвайки едно, имаме предвид нещо съвсем друго. В случая nominations (предложения) или nominees (кандидати) от любимия ни английски. Така или иначе, сега около нас "номинации" колкото искаш, а за "номинирани" да не говорим. Може би скоро ще пристигнат и "уинираните", но дотогава позволете ми да ги наричам победители - предложени и избрани, както му е редът.
А редът в Американската национална академия по звукозаписно изкуство и наука (NARAS) от 1958 година насам е да се предлагат най-добрите звукозаписи в различните музикални жанрове, които са регистрирани и издадени в периода от 1 октомври до 30 септември и специализирани журита (повече от 9000 членове на академията) да определят най-добрите, на които да се връчат лелеяните златни грамофончета. Следва грандиозна церемония, която обикновено се превръща в благородно състезание по оригинално поднасяне на безкрайни благодарности на фона на хубава музика. Неутолимото желание на звукозаписните фирми да продават повече и повече албуми води до непрестанно множене на състезателните категории, които до края на века сигурно ще изпълнят една стотица. На подиума се появяват най-избраните от всички наградени, а за информация на любознателните от време на време за много кратко се мярка информация от рода: "награда за най-добър албум в категорията "латиноамерикански рок/алтернатив" спечели...".Подобна е съдбата и на най-американската музика, именувана jazz, която и тази година заема скромните си шест категории: за най-добро изпълнение на съвременен джаз (по американските стандарти това си е чиста проба поп-джаз), за най-добро изпълнение на вокален джаз, за най-добро инструментално соло, за най-добро инструментално изпълнение - индивидуално или с група, за най-добър голям джазов ансамбъл и за най-добро изпълнение на латиноамерикански джаз. В името на справедливостта не мога да не отбележа, че категориите за композиция и аранжимент (инструментален и съпровождащ вокални изпълнения) са почти изцяло обсебени от джазовите музиканти.
Когато започнах да пиша този път, си дадох сметка, че винаги досега съм поглеждал към подобни конкурси, фестивали, анкети и награждавания от музикантски интерес. Но времето учи и ето че точно сега ми дойде на ума да преброя звукозаписните фирми, които са намерили място сред джазовите предложения. Нали все пак става дума за пазар? Неслучайно резултатите от наградите "Грамми" почти никога не съвпадат с резултатите от годишните анкети на критици и читатели (съотношението тази година е съответно 3:30 и 6:30). Оказа се, че една фирма - Verve - е истински Голиат с осемте си предложения (към тях може да прибавите още 6 за композиция и аранжименти). Следват я скромно с по три предложения Warner bros. и Concord, с две е Blue note и всички останали са с по едно. На кого ще падне изборът? Колко фирми ще разделят шестте отличия? Дали ще се избира между уникалния дует Док Чийтам/Никълас Пейтън, чиято разлика в годините е 68, "Спомените за Бъд" на Чик Къриа, "Виденията отвъд небето на Мисури" на Барли Хейдън и Пат Матини, преклонението на Ди. Ди. Бриджуотър пред божествения глас на Ела, модерната песенна книга на Кени Гарет или "Чествайки Синатра" на Джо Ловано. Ще отминат ли академиците най-мащабна медийна атака в областта на вокалния джаз и пренебрегнат първата русокоса джазова певица от времето на Пеги Лий, именувана (номинирана) Даяна Крол. Ще разберем скоро. На 25 февруари в зала "Radio city" в Ню Йорк избраниците ще ликуват за 40-ти път.
Йордан Рупчев