Преодоляване
на радиопустинята

Разговор с Петър Пунчев

Петър Пунчев е роден през 1956 г. във Велинград. Завършва журналистика в Москва през 1978 г. От 1980 до 1988 г. работи в Българското радио. От 1984г. е водещ на нощния блок на програма "Хоризонт". През 1992 г. заедно с Бойчо Автов, Кирил Калев и Константин Тилев създават FM+, първото частно радио в България. Днес Радио FM+ Group включва шест станции: Радио FM+ в София, Стара Загора и Свиленград, и Радио Браво FM във Варна, Шумен и Добрич. В момента е президент и програмен директор на Радио FM+. Председател е на Сдружението на българските частни радиостанции - ABBRO.

- На фона на нашия медиен пейзаж вие и вашите колеги сте за завиждане - успявате да правите това, в което вярвате и което искате...
- Направихме не радиото, което ние искахме, а което хората харесват. Ние сме независими: правим собствени социологически проучвания заедно с австралийска фирма, която е водеща в световен мащаб, тя работи в 80 държави. Ние си плащаме хонорарите на техните специалисти, за да ни помогнат да направим проучване по тяхно ноу-хау. Вече три години и половина плащаме и по 450 долара месечно само за наем на софтуера, който използваме за подбора и подредбата на музикалната програма.
- Изминаха пет години от създаването на първото частно радио в България. С това обаче изтече и срокът на лиценза, който легализира вашата дейност. Обществото остана с впечатлението, че държавата се опитва да ви подари свободата да станете радиопирати...
- Привидно е така. На юбилея на пловдивското радио TNN неговият президент Тодор Личев каза: "Вдигам тост за това, че от днес аз съм официално признат от държавата си пират." Изключителна глупост е, че през последните две години държавата развали целия брилянтен имидж на България, която покрай всичките си недостатъци бе успяла изключително цивилизовано да реши въпроса за раздаването на честотите и за установяването на свободни медии. Сега се намираме в правен хаос, за който няма обяснение. Може би съм наивен, но не смятам, че всъщност пред нас стои реална опасност. Все повече радиостанции, на които им изтече лицензът, получават в момента решения - ние първи го получихме,- които дават възможност да работим законно и потвърждават наличието на лиценз. На юристите обаче им е трудно да дадат определение на този документ, който е нещо средно между лиценз и концесия.
- Да очакваме ли люта битка за концесии?
- По презумпция концесията би трябвало да бъде издадена на радиостанция, която до вчера е била лицензирана, освен ако не е извършила някакви сериозни нарушения, от типа на проповядване на насилие. Друг въпрос е, че концесията си е добър начин за одиране на кожи - тя по принцип се дава за дейности, от които се вадят милиони и милиарди долари. Затова в Сдружението на частните радиостанции смятаме, че е глупаво да се дават концесии за ефира; никъде по света въпросът не е решен по такъв начин. Изглежда държавата се надява да поиска много високи такси за концесии. А е сигурно, че има хора, които ще искат да продължат действието на решението на Виденовото правителство за ефирни концесии.
- Вие сте сред малцината журналисти, които успешно преминаха в нова социална роля. Преди десетина години водехте нощния блок по "Хоризонт", сега ръководите радио, на което сте съсобственик...
- Тогава зависех от много неща, от конюнктурата, но и от себе си... Съвсем различно е да управляваш едно радио, защото мислиш за съдбата на десетки хора. Те очакват от теб не само хляб, но и да ги ръководиш - да им дадеш линия на поведение, която отговаря на фирмената политика и култура. А колкото и тук, в радиото, нещата да изглеждат европейски, ние работим при абсурдни условия. Това противоречие трябва да се преодолява всеки ден.
- Наскоро издадохте книга - биографична и за вас, и за FM+. Не ви ли липсва персонифицираната журналистика?
- Ефирната изява не ми липсва никак. Защото удовлетворение ми дава това, че съм мениджър - човек, който може да определя стратегии на едно предприятие; това ми запълва живота и, разбира се, ми отнема по десет часа на ден...
- Постоянно ли слушате FM+?
- Да, и много тежко изживявам всеки гаф и всяко несъвършенство в програмата. Старая се да слушам и другите радиостанции, дори все повече се улавям, че в колата превключвам на Класик FM. Не защото го смятам за безупречно, но защото все повече ми липсва онзи тип музика и онзи тип разтоварване, който в нашия радиоформат не е възможен.
- Въпреки множеството частни станции, ефирът ни е доста еднообразен - трудно мога да изброя повече от три формата...
- Да, това е първоначалната фаза на конкуренцията: много от хората, които правят радио, не знаят какво точно да правят. Тази фаза ще приключи скоро, защото пазарът се насити откъм бройка радиостанции, те ще трябва все повече да се идентифицират с нещо конкретно. Така че разслояването на форматите ще продължи. В един среден американски град има 20-25 радиостанции и форматите са толкова стеснени, че има станции, които излъчват само музика от 70-те години, или пък само инструментален джаз. Лошото е, че 90 на сто от хората, които се занимават с това у нас, дори не знаят какво означава формат на радио. Когато ние започнахме, също бяхме лаици в това отношение. Всичко е въпрос на наука, а ние нашата наука я усвоихме в FM+.
- Основният ви конкурент продължава да бъде държавата в лицето на своето радио. Преди пет години, когато частните радиостанции създаваха своя асоциация, вие настоявахте рекламата по държавното радио да бъде спряна, за да има от какво да се издържат частните станции. Това още не се е случило.
- Имам надежда, че и това ще стане, защото няма друг вариант. Въпросът е кога. Зависи доколко ние, частниците, ще бъдем единни в нашето искане, доколко ще бъдем настоятелни в Сдружението на българските частни радиостанции. Не може да се твърди, че всички на пазара са равнопоставени. Едни излъчват с 20 киловата, имат право на реклами и пълнят гушата си и от държавния джоб, тоест от моя и от вашия. На други мощностите на излъчване са ограничени така, че да бъдат потискани от останалите. Няма равнопоставеност, а тя уж ни е гарантирана по конституция.
- При това положение и при липсата на сериозен рекламен пазар в България частните радиостанции все пак успяват да живеят и да се развиват. Изглежда не ви пречат и противоречивите данни за разпределението на аудиториите, които социолозите публикуват във вестниците.
- Последните данни за нас, от декември, са извънредно високи: второ място след "Хоризонт" с 34 процента от аудиторията. Не е изненадващо - бяха празници, ние бяхме "официалното радио на Дядо Коледа", бяхме най-весели, най-коледни. Не е естествено едно частно радио да има 34 процента при 15 радиостанции в града. Ние държим средно около 20-23 процента от пазара. А дали "Дарик" днес ще бъде с 2 процента пред нас или ние утре пред него, по много показатели не е решаващо. Най-вече за рекламата, защото рекламодателите знаят, че тези две радиостанции, независимо коя е първа, са разнотипни, и ги слушат различни хора. Не е тайна, че 19 процента от аудиторията на "Дарик" са над 50-годишна вързраст. Там пък ние имаме спад, имаме 4-6 процента. Тъкмо от разликата във възрастовите групи се получава разликата от десетина процента. Затова рекламодателят знае, че ще покрие достатъчно добре пазара, ако даде и в двете радиостанции. Празната амбиция да си постоянно на първо място не е най-доброто. Самият факт, че FM+ е лидер вече три години и половина, ни дава достатъчно приходи не само за да живеем: вече заемаме цял етаж, а започнахме с две стаи в ъгъла. Това, което имаме, е напълно достатъчно - пълна автоматизация на производствения процес, имаме най-модерното студио за производство на клипове, така че няма от какво да се оплачем. Подобно развитие, при други условия, направиха и други колеги. Не можем да се оплачем дори от миналата барикадна 1997 - имаме 80 процента от рекламата в сравнение с най-добрата ни година досега, 1995. Просто ние вече сме усвоили необходимите знания, за да движим едно търговско предприятие. А рекламният пазар расте и ще расте, независимо че има приливи и отливи. Ще чуете и противоположни твърдения, защото има разслоение на можещите и неможещите. Все повече можещите получават относително по-добре дори във времена на криза, и все повече неможещите дори в приятни времена ще скърцат и ще кретат. Голямата криза показа кои могат...
- Как частното радио повлия на БНР?
- Частното радио успя - каква дума да употребя - да разяри хората вътре в националното радио. Всеки път, когато ги видя, те са посърнали от поредната интрига около тях, от поредната смяна на началници. Те живеят в усещането за тотална безпътица от много години насам. Когато се срещаме, те или ми се изплакват на рамото, или ме прегръщат и целуват, като че ли съм им роден брат, и казват: "Е, вие сте велики, вие направихте нещо страхотно, ние тука тънем, тънем, тънем..." Това всеки път ме разстройва. Частниците, кой сполучил повече, кой по-малко, някак си оставиха сред тези, които останаха в националното радио - а сред тях има прекрасни специалисти - чувство за неудовлетворение даже от себе си. Казват: "Хитреци бяха тези, които излязоха и направиха нещо, а ние тука се занимаваме с глупостите на една или друга партия, на един или друг интригант." Сред хората, които правят радио у нас, се създадоха два различини вида светоусещане.
- Многообразието в ефира обаче не успя да направи от "старата къща" съвременна обществена институция...
- За съжаление "Хоризонт" страда от много години насам от липса на ясна концепция какво иска да бъде. Зле е и музикално, и информационно, въпреки че има достатъчно и от двете. Не защото хората работят зле, а защото не знаят какво се изисква от тях, освен че се изисква да не обидят този или онзи. Проблемът е в липса на концепция и на мениджърски кадри. Мога смело да твърдя, че в националното радио се броят на пръстите на едната ръка хората, които имат някакви мениджърски похвати и умения. Никой не е учил мениджмънт. Без да се даваме за пример, мога да кажа, че с колегите ми в FM+ сме изкарали вече по три мениджърски курса. Те са безспорно недостатъчни, но на фона на слепците ние сме еднооки. А онези хора, които управляват не 30 души, както ние, а 3000, не са минали нито един ден мениджърски курс. Обаче всички те смятат, че са готови да управляват, защото са добри журналисити. Изключително грешна практика. Ние започнахме като известни журналисти, а бяхме много нещастни като управляващи... Някой правилно отбеляза преди време, че всеки от хората в БНР, които тръгнаха да правят свое радио, пренесе своя дух и своята физиономия в новите ефирни територии. Ние тук например много държим на правоговора, хората ни са едновременно и разговорни, и "цензурни", понякога леко солени, но пак не звучат просташки, а и говорят на правилен български език. Това се постига трудно, изисква постоянен контрол. Тук никога не е имало цензура, а колегите станаха самите духовно по-щедри, по-толерантни към мнението на останалите. Дори при януарските събития от миналата година ние казахме, че всеки трябва да говори това, което вижда - "Нека всеки каже това, което мисли. Не забравяйте само, че хората мислят различно. Кажете му го така, че да вникне в това, което му казвате, но и да не се засегне от начина, по който му го казвате." Лаская се от мисълта, че успяхме да предадем своето виждане за света, но това не става по пътя на цензурата.
- Как според вас трябва да изглежда общественото радио?
- Аз съм за това в България да има три вида електронни медии: частни, държавни и обществени. Мисля, че е справедливо да има поне една проправителствена програма, която да изразява мнението на властта. А когато правителството се смени, само на висше мениджърско ниво да има промяна, но не и надолу. Трябва да има и обществени станции, но не в половинчат смисъл. Те могат да се издържат от някакви обществени фондове или организации, и да засягат неща, които не са свързани с властта и нейното управление, а с обществените проблеми. Мисля, че обществено и държавно радио при нас могат да бъдат две различни неща. Много по-неприятно и лицемерно е да има едно по същество държавно радио, което да бъде анонсирано като обществено, а зад него да се крият теснопартийни или управленски интереси. Точно такъв е случаят у нас.

Разговаря Борислав Борисов