Помня съм много добре няколко дървени пластики на Кирил Христов отпреди десетина години ("Движение в посоки", "Памет", "Махало"). Те бяха част от една краткотрайна, но интересна тенденция в изкуството ни, която преобръщаше представите за жанра и разчупваше границите му. Работите на неколцина автори, които не се вместваха в удобно подредените места за дърворезба и скулптура, за изящно и приложно, не само изнервяха журитата на общите изложби, но в голяма степен маркираха прехода от установените клишета към "голямата позволеност" на изкуството. От днешната дистанция звучи малко странно, че на тези дървени образувания, полуобработени, полуразчитащи на естественото въздействие на материала, може да им се приписва такава важна роля, но точно те не само повдигнаха дискусията за жанровата закрепостеност, но и редица други въпроси - за вменените от годините роли на отделните материали, за "сериозното" и "несериозно" изкуство, за предимствата на един жанр пред друг и т.н.
На Първата национална изложба по скулптура през 1987 г. К. Христов се забеляза и с едни други работи, наречени просто "Строителен материал" и определени като керамика. Всъщност това бяха човешки лица, излизащи от обема на една най-обикновена строителна тухла. Тогава и тези работи се възприеха от оглеждащата се за нови неща критика като стъпка за излизане от гипсово-бронзовата дидактика на предишните десетилетия.
Години наред поне аз бях загубила творчеството му от погледа си. Знаех, че живее в Червен бряг и работи в тамошната фабрика за тухли и донякъде съжалявах, че още един интересен автор се е похабил. Затова изненадата ми беше двойна, когато миналата година на поредната национална скулптурна изложба се появи една негова голяма "тухлена" работа (за нея К. Христов получи наградата на Фонд "ПИБ"). В началото на тази година почти импровизирано му беше организирана изложба "Пластове" на четвъртия етаж на "Шипка"6. Тя се състоеше от две групи работи. Едните представляват серия по археологически находки край праисторическо селище. Другите са свободни авторови вариации на тема "невъзможните възможности" на материала. Първите са инспирирани от формата на праисторически съдове, уголемена от автора многократно и дарена с деликатни намеси с чувство за хумор. Другите са повод за ръзгръщане на авторовото въображение. В тях той с усърдие и фантазия заплита безкраен низ от форми, обеми, линии. Работите му са много интересни, специфично избработени, с бароково-ажурна прелест, но с естествения цвят на тухлата, който веднага ги приземява. Точно този контраст между земния материал и сложното построение създава неповторимото усещане за нещо странно, алогично, уникално. С творчеството си Кирил Христов внася нестандартно разнообразие в поизсушения ни скулптурен пейзаж от последните години.
Мария Василева