Нов авторски компактдиск
на Гия Канчели
Категорично може да се каже, че Гия Канчели е сред най-издаваните композитори и най-търсените от звукозаписните фирми. След неколкогодишното му постоянно присъствие във фирмата "ЕСМ" Канчели провокира интереса и на други продуценти: отделни негови творби "проблясваха" тук и там; или в тематични издания, или в изпълнителски компактдискове. А съвсем наскоро фирмата "Теларк" събра в един диск две творби на композитора, чийто замисъл и създаване са свързани с 80-те години: литургията за оркестър и соло виолончело "Оплакан от вятъра" и "Светла тъга" за гласове и оркестър.
"Оплакан от вятъра" е посветена на паметта на известния музиковед Гиви Орджоникидзе, който беше голям приятел и почитател на Гия Канчели. Орджоникидзе почина през май 1984 година. В същата година Канчели получава предложение от фестивала в (тогава) Западен Берлин да напише произведение. Четири години той пише своята литургия в памет на Орджоникидзе "Оплакан от вятъра". Първият и вариант е за виола и оркестър. Така прозвучава и първото й изпълнение в Берлин на 9 септември 1990. Юри Башмет е солист на оркестъра на Мариинския театър. Дирижира Валери Гергиев. По-късно Гия Канчели прави транскрипция на соловата партия - за виолончело. Може би причините са били чисто прагматични, може би звукът на виолончелото повече се е вписвал в емоционалния кодекс на творбата. В нея Канчели остава верен на себе си: фактор в протичането на музиката е нейната "повторяема застиналост" и драстичните динамични и инструментални контрасти, които създават силно, дори неудобно напрежение при слушане - очевидно търсено, особено в конкретния случай. Тишините в музиката на Канчели са най-раздиращи вопли на страдание и на примирение с обедняването - животът върви, но по-беден, защото много стойностни, скъпи хора го напускат...
"Светла тъга" - музика за оркестър, хор от момчета и две момчета-солисти, е поръчана на Канчели по случай 40-годишнината от края на Втората световна война. Този път меценатът е Лайпцигският Гевандхаус оркестър. Тогава Канчели решава да посвети своята музика на всички деца, които са загинали по време на войната. Музиката, "възложена" на певците - солисти и хор - е написана по фрагменти от текстове на грузински, немски, английски и руски, взети от творби на грузинския поет Галактион Табидзе (1892-1959), Гьоте, Шекспир и Пушкин. Водещата роля е на оркестъра; детските гласове звучат някак дистанцирано, отдалече, затова пък още по-въздействащо; звучат и с конкретни внушения като "тъга и радост", "вяра и надежда", "нов живот"... Творбата носи много по-различно отношение към смъртта, към загубата на човека днес, тук, в този момент, отколкото в "Оплакан от вятъра"; тиха печал, която преминава в просветление, доминира като основно настроение в музиката; някакво внушение на "светлина от отвъдното" остава в съзнанието на слушателя.
Записът е белгийско дело, с фламандския оркестър "I Flamminghi", диригент е Рудолф Вертен. Солист-челист е Франс Спрингюел... Не са суперзвезди, артисти са на "Теларк", но са музиканти от класа. И най-придирчивите поклонници на Гия Канчели ще бъдат удовлетворени. Може би и изданията на "Теларк" ще се намират скоро в по-голям асортимент на нашия пазар.
Екатерина Дочева