Изложба на плакати

Само пет дни - от вторник до неделя, първи февруари - с любезното и безкористно гостоприемство на Музея на Земята и хората в София бяха изложени дипломните работи от класа на художника Людмил Чехларов. Девет девойки и един младеж представиха по 10-12 плаката, обединени около една или повече теми. Кристина Борисова се представя с "Числата" (месеците в календара) - фигури, натоварени със символика; богати на асоциации и притежаващи свой самостоятелен характер цифри-образи. Станислава Ганчева - "Плакати - афоризми от велики люде". Юлиана Бонева - "Против алкохола, тютюна и дрогата". Надя Славчева - "Музикален плакат". Ася Минева - "Оперен плакат". Весела Койнова - "Имени дни". Анета Деневска - "Плакати на Изкуствата". Сирма Ковачева - "Водка Абсолют". Така изброени, темите не дават представа за богатството на идеи, майсторството и дълбочината, с които са белязани много творби. Например освен "водката" Сирма Ковачева показва един триптих, в който върху фонове "бльо, блан, руж" и съответно надписите "либерте, егалите, фратерните" са показани прическите на три момичета, които незлобливо иронизират лозунга на Великата френска революция. Надя Славчева сполучливо експериментира с големини и формати, много различни от стандартния изправен 70 х 100 cm. Най-много ми допаднаха с архитектурната си логика "Проекти на Изкуствата" - символично показване на жанровото съдържание на изкуствата, или казано по друг начин - "парад на абстрактната муза" - директно като внушение, дистанцирано, иронично, но и уважително отношение към темата, с лаконизъм и сигурност, присъщи на изграден майстор на съвременните компютърни средства. Като внушителни метафори са сполучени оперните плакати на Ася Минева. В нейните работи на изключително високо равнище са и шрифтовете, при относително малка тежест на надписа като обем, но с акцентиращо значение в композицията, а от там - и в цялостното звучене на плаката. Имах удоволствието да чуя как чужденци оживено коментират всеки неин плакат, припомняйки си съдържанието на конкретната опера. В творбите на Ася, Анета и Кристина впечатлението за елитарност се налага неусетно, а това предполага добър пазар за тяхната работа. Бих добавил - навсякъде по света.
Като сравнявах дипломните защити на архитектите и тези на плакатистките, по няколко причини изпитах завист. По липса на място не мога да цитирам извадки от техните (предварително написани) устни защити, но много пасажи са на равнището на най-добрите критични и теоретични статии. Проникновението на тези млади хора буди респект. Толкова повече, че някои (Кристина Борисова, Станислава Ганчева) вървят буквално по острието на бръснача, защото знаем много добре, че между умните внушения и дървеното философстване има само една крачка. Възпитаничките на Чехларов щастливо се придържат към добрата страна. Да им пожелаем това и в бъдеще.
Поразителна е приликата между архитектурния идеен проект като самостоятелно произведение на изкуството и плаката като такъв. Взаимни влияния и преливане на опит между двете висши училища в случая изглеждат повече от желателни. Да се покаже дълбоко идейно съдържание с минимум графични средства, плюс естетическа наслада, плюс информация - това е задача, с която малцина дипломанти по архитектура се справят на равнището на плакатистките - випуск 1998 г. Докато количеството чисто техническа работа в архитектурните проекти (без това да е задължително и дори полезно за крайния резултат) е многократно повече от ръкоделието на дипломантите на НХА, въздействието на архитектурните проекти като цяло не е по-внушително. Може да се каже, че архитектурните дипломни проекти често са по-софистицирани, отколкото човек може да понесе, във всеки случай - много повече, отколкото си струва. Жанровете са сравними. Студентите по архитектура (не само студентите) можеха да научат много от тази забележителна изложба. Университетските ръководства пък можеха да научат как от материала на рутинни дипломни защити може да се прави културен градски празник (макар че дипломантките всъщност си организираха празника сами). Въпрос на добра воля, но и на педагогическа мъдрост, е да се почетат (въпреки трудните времена) студенти и преподаватели за тяхната прекрасна работа. Стига да има какво да се покаже. В случая имаше.
Павел Попов, архитект