И да се вдигнат
тез тела оттук!

"Живият труп" от Толстой, поставен от Бина Харалампиева в Малък градски театър "Зад канала", би могъл да завърши с кратък епилог, взет на заем от Шекспировия "Хамлет". Иначе казано, с известната поява на Фортинбрас и неговата крилата фраза: "И да се вдигнат тез тела оттук!". От една страна, подобен епилог ретроспективно би свързал разпиления в безформени откъси спектакъл, а от друга, би дал самоиронично обяснение за наличието на повече от един жив труп на сцената. Да не говорим за това, че и "концептуално" би подкрепил иначе само в няколко жестикулации експлицираните усилия на режисьорката и актьора Атанас Атанасов да покажат Федя Протасов като Хамлет. Че недвусмислено Федя е "решен" като Хамлет, е видно; че той има някаква драматична дилема - също; че "полудява" (ядейки умрялата бутафорна мишка), когато се среща с княза, също е видно. Но остава мистериозна загадка каква е тази дилема, защо тя да е драматична и как актьор като Атанас Атанасов се е разминал с роля като Протасов... Драматизъм внася единствено музиката на Асен Аврамов, но представлението не успява да се включи нито в нейния ритъм, нито в нейната емоционалност.
То се клати като подвижния мост в сценографията на Мария Диманова между желанието за "съвременен прочит" и невъзможността да го прояви в някаква цялост. Зрителят изтръпва от страх да не би този мост да се скъса при честите притичвания на актьорите по него и от предчувствия, че представлението ще се разпадне окончателно на безформени сцени-парчета. При повече критическа самовлюбеност бихме могли да наречем тези парчета "фрагменти", но как да забравим известното от Шлегел насам определение на фрагмента като нещо подобно на "малко произведение на изкуството, напълно отделено от обкръжаващия го свят и затворено в себе си като таралеж". Определение, което трудно можем да отнесем към която и да била сцена в представлението "Живият труп", с изключение може би на тази, в която се срещат Илка Зафирова (Каренина) и Илия Раев (княз Абрезков), и в която единствено проблясва нещо живо. Това са кратките няколко мига на напрежение, на "кратка схватка" между властната майка на Каренин и нейния приятел, в които двамата актьори с лекота очертават ролите си. За жалост, в следващата сцена те вече са се разпаднали поради режисьорското намерение да обозначи промяната в тях чрез нелепо любезни гримаси. Количеството (също сиво-черно-бели) "модни" костюми, които актьорите сменят, трудно може да компенсира качественото пропадане на цели роли, на по-сложните взаимоотношения между персонажите.
В сумрака на сиво-черната сценична среда потъват неясните контури на отделните откъси, на отделните сценични образи. В него потъва и намерението "Живият труп" да се превъплъти в живо представление.
Виолета Дечева