Просто комедия
Постановката на "Черна комедия" от Питър Шафър в Сатиричния театър не се опитва да решава въпросите за избора в живота и в любовта. Въпреки че става дума за това. Сексът във всичките му измерения е винаги любопитна тема за инак твърде деликатните англичани. Тук темите се зачекват само за да се направи смях. Как би живял младият скулптор Бриндсли след тази вечер е без значение. И това, което кара две жени (и не само тях) да го харесат - заоблен, леко плешив и предпазлив - то остава в мрак. А може би в онази част в началото, когато той е насаме с годеницата си и токът още не е спрял. А за публиката на езика на спектакъла това значи: абсолютна тъмнина. После настава мрак - и скритото в "мрака" вече може да се види. "Черната" комедия търси забавата в неочакваното събиране заедно на твърде различни персонажи и непрестанно възникващите между тях конфузни ситуации. Бриндсли и Керъл чакат богат колекционер, който би могъл да купи някоя от творбите му. Ще се появи и баща й - полковник Мелкит, и за да го убедят, че младежът не е беден, те са пренесли от съседа изисканата мебелировка. Лошото е не само че може да спре токът. Неочаквано може да се върне и съседът Харолд, а пък какво ще стане, ако дойде и предишната, доста ексцентрична приятелка на Бриндсли? Ами невероятните неща, които би могла да сътвори в "тъмното" приютилата се за малко госпожица Фърнивъл? Една очаквана вечер с куп нечакани и невинаги приятни случки. Тази комедия на ситуациите е поднесена великолепно от актьорите. В "мрака" на сцената те непрестанно вършат нещо, непрестанно ни занимават със себе си и това е ключът на силното им комично въздействие. Образите нямат нужда от повече от една-две характеристики. Режисирани от Недялко Делчев, те са атрактивни без излишно увличане по солови партии. Тук по-важно е поддържането на темпото на нови и нови изненади, а появата на всеки нов персонаж е възможност за нови и нови недоразумения. Най-забавна е Йорданка Стефанова - г-ца Фърнивъл, постепенно от маниерна сухарка в блузка с висока яка, под въздействието на тъмнината и твърдите напитки, тя разцъфва - кактус с ярък цвят. Тодор Близнаков - полковникът, е приятно ироничен - разтапя се от удоволствие, че е сварил Бриндсли неподготвен, но после събитията така удрят този дребен човек, че той все по-малко прилича на себе си, фракът му изчезва, остава само смешната му "кръвожадна" войнственост. Албена Павлова внася живец на синтетично русата кукла Керъл с естествената си изненада и почти незабележимия лек фалш в гласа. Велизар Бинев разсмива с лъжите, следващи дълги паузи, макар че през повечето време е зает с местене на мебели. Подсилват комизма и Николай Калчев -- Харолд, с деликатната си сериозност, Стефан Стефанов с истеричния си възторг на "познавач" на изкуството, Жанет Йовчева - Лорийн, с характерния си дрезгаво-глезен глас. Движенията на героите постепенно стават все по-самоцелни и когато от червената чанта на г-ца Фърнивъл (ах, какво ли още крие тя...) зазвучава музика, всички започват да се движат в ритъма на лекия стар джаз. И действието наистина прилича на онова в немите комедийни филми - където има много спъване, ритници, падане и бой. И те винаги ще будят смях. И по-малко въпроси. И в най-буйния си танц героите на "Черна комедия" са просто герои от комедия - това може да се случи само в театъра.
Спектакълът доставя удоволствие - като мека, свежа торта, тук-там с екзотичен аромат, много сладък пухкав крем и лесно смилаема. Е, ако искате нещо сладко и горчиво, ако искате все пак някакъв отговор по въпроса за любовта - на Камерната сцена все още може да се види "Женитба" по Гогол на същия режисьор.
Мая Спасова