Архитект на годината

Наградата "Архитект на годината" се връчва за трети път. Неин пръв носител е арх. Борис Камиларов. През 1996 тя бе присъдена на арх. Петър Киряков от колектива Киряков-Чернев-Вътев. Архитект на 1997 година стана Владимир Михов за Рекламна къща "Фестинвест" на ул. "Цар Иван Асен II" № 26 в София.
Компютърните изображения на тази сграда привлякоха вниманието още преди две години, когато тя беше още само проект.
Притеснените условия на конкретната обстановка - най-вече тесният уличен фронт и съответните условия за широчина, височина и дълбочина на застрояването генерират първоначалния творчески импулс. Не съвсем обичайно, но наполно логично необходимият простор за приемните и изложбени пространства авторът открива... под земята, където може да се използва цялата ширина на парцела. Диалогът "вътре - вън" се осъществява чрез открития амфитеатър, по който слънчева светлина и природа нахлуват в интериора.
Проектът е реализиран с минимални отклонения, което само по себе си е вече важна предпоставка за успеха. Остъкляването по страничната западна фасада е намалено, но от това сградата не губи; напротив, отношението между плът и стъкло е станало по-изразително. Като отзвук от темата на главната фасада, ритъмът на остъклените отвори затихва във височина, за да отстъпи място на напрежението, с което повитият стъклен обем преодолява глухата стена.
Във формален план Михов се вдъхновява от Корбюзианския синтаксис в интерпретацията на ранния Грейвз и, разбира се, на Ричард Майер. Тази връзка не е повърхностна и не се изчерпва с белия цвят, "корабните" парапети и някои характерни формални заемки. В основата на видимо сложната обемно-пространствена структура всъщност е заложен - съвсем по Айзенмановски - един строго правоъгълен, грижливо пропорциониран конструктивен скелет от греди и колони. Разработването, осмислянето и изявяването на отношенията, които възникват при съпоставянето, сблъсъка и взаимопроникването на тази мрежа - структурираща и дисциплинираща пространството - с останалите елементи на композицията, са главният художествен похват. Пластично извитата пластина на главната северна фасада е ерозирана и оголва ажура на конструкцията, за да създаде своеобразното междинно входно пространство, пронизано от цилиндъра на асансьора. Архитектурата е изкуство, което кара опорите да пеят, казваше Льо Корбюзие.
Арх. Лило Попов