Бедни-богати хъшове

Ето, зададоха се "хъшовете" и започнаха бодро да преминават замръзналия тих и съвсем бял Дунав, за да освобождават своите зрители. И понеже са буйни и свободни хора, още отначало заявиха: "По-добре да ни няма, отколкото да сме слуги на някого". После, след бегли закачки с гейове и спартакуси (с които вероятно доскоро кротко са си пили питието?), те се хвърлиха юнашки връз голямата политика. Най-вече си изпати Клинтън с неговия орален кабинет и саксофон, на който ни свиреше не по-малко известната Моника. Както се полага на едни горещи глави, след малко хъшовете изпяха за случая и песен, по-елементарно безвкусна дори от ученическия фолклор на квартал "Младост". Опосредствано Кол също беше неочаквано сексизиран като баров кол. Дотук като изпълнение - много зле, като идея - не чак дотам. Нали комичното винаги има за свои основни източници сексът, парите, храната и властта. В закачките с нашите известни политици и газовици, разбира се, хъшовете застанаха на страната на тези, които (им) плащат музиката: "Овъргаз". Тепърва ще се оценява как са си направили сметката, но не беше ли по-добре да продължат с рекламите на "Метрон" и пр. Защото газ в България може и да не дойде, но при всички случаи "Овъргаз" у нас ще си остане само "Овър". А преди няколко предавания хъшлаците като че ли имаха друго отношение по спора? Не напразно обаче в тяхното шоу политическата власт по света трябваше да бъде сатирично изобличена в сексизъм. Така още по-силно засиява пламъкът на "добрата" мултинационална газ; пламъкът, който, впрочем, пак представлява сексуален символ... Но това вече не са разните му там орални лиготии и танци около баровски колове, а изява на истинска, пряма, непокорна и хъшовска мъжественост.
Че бедните хъшове изцяло са се наели за слуги на богатите мултаци - това е ясно. (По-добре да бяха станали ортаци на бедния-богат Карамански; той пее не по-зле от тях.) Слугата, разбира се, винаги отрича да е слуга и в този смисъл положи първоначалната си уговорка и Слави Трифонов. Искаше да каже, че не са слуги на Х, а за зависимостта си от У остави да говорят рекламите. По-интересен въпрос е за каква публика се прави предаването. Очевидно е, че то се харесва повече на младежите. Така беше и с "Каналето", което сега, в новия си вариант, се показа доста по-безпомощно и от "Хъшове". Затова за него не си заслужава да говорим. Но кои младежи ще освобождават новите хъшове? Едва ли онези, които протестираха преди една година. Сега това е шоу за момчета с пари за беемвета и мечти за червено Ферари, обичащи песните на/за Стоичков (духовно и ритмично близки с чалгата на цар Киро), притежаващи запазени места след завършването на краткия си курс по мениджмънт в офисите на Мултигруп. А самите хъшове сега като Македонски превиват гръб и треперят от мобифонното чуруликане на "Овъргаз". Бедни хъшове, защо не умряхте миналата година пред парламента?
Ромео Попилиев