Мондриан е и музика

На 6 и 7 февруари в зала 9 на НДК бяха представени два концерта на известния холандски пианист Марсел Вормс. Организирани от Посолството на Кралство Холандия в България и Центъра за изкуства "Сорос" - София, те са част от дългосрочен проект, представящ съвременната холандска и европейска музика.
Вормс, който несъмнено е един голям талант, успя и двете вечери да напълни и препълни зала 9 на НДК, като причина за това беше изключителният подбор на автори и артистизмът при съставянето на двете концертни програми.
Първата вечер беше във връзка с откритата на 5 февруари изложба на Пит Мондриан. Озаглавена "Мондриан и музиката от неговото време", първата концертна вечер беше посветена на връзката на великия художник с музиката и артистизма на неговата епоха. Мондриан е бил поклонник на един "синтез от джаз и нов класически стил". Това е подтикнало и Марсел Вормс да покани няколко холандски съвременни композитори да напишат творби и да отдадат дан на Мондриан. Ефектът е впечатляващ. Танга, бугивуги и фокстроти се преливат в калейдоскоп, в който изникват странни, красиви звукови острови, като Вариации оп. 27 на Веберн или поемите на Скрябин. И освен че изникват, те изведнъж зазвучават по нов начин. В своя духовен контекст, като парченца от този безкрайно красив и неразгадаем пъзел, наречен ХХ век. Към това се прибавя и съвременният поглед на автори като Тео Льовенди, Сумир Нукина или Вилем Брьокер с типичния им постмодерен поглед. Не мога да отмина специално първото прозвучаване в България на музика от такива несъмнени асове като Джордж Антейл - приятел на Мондриан, близък с италианските футуристи, Ервин Шулхоф - музикант и художник от кръга Баухаус или Мортън Гулд. И накрая основният композитор на прекрасната програма - Марсел Вормс.
Втората вечер донесе съвсем друга атмосфера. Тази на блуса с неговата особена чувствителност. Блусът като състояние на духа. Блусът отвъд джаза, вплетен в рамките на камерното музициране. Или обратното? 13 нови блуса, композирани специално за Вормс от автори като Мартин ван Норден, Любомир Денев, Давид Драм, Рон Форд, Кристина Ооребек, Стефан ван Генсте, Хюба де Граф, Мартен Алтена, Сюмир Нукина, Луис Андрисен, Кармела Цепколенко, Фарадж Караев и Тео Льовенди. Към тях и шедьоври на джаза или "на границата с джаза" от Маурицио Кагел, Конлон Нанкароу или абсолютния връх на програмата при Чарли Паркър. Не мога да не спомена и "Отис свири Арнолд" на Давид Драм, с изключителната игра по клавиатурата, вплитаща в една палитра блус и оп. 11 на Шьонберг, както и прекрасното българско участие в тази международна блус програма - две композиции на Любомир Денев, с типичната му изтънчена атмосфера, или пък финалното шоу за пиано, магнетофонна лента и бира от Тео Льовенди - "Барпианиста". За двете си концертни програми Марсел Вормс представи над 30 автори от цял свят с абсолютен джаз-артистизъм, прескачайки с лекота "непреодолими" бариери, съчетавайки всичко това с един изтънчен пианизъм.
Георги Арнаудов