Браво, Беата!

Месечната програма на Полския институт в София, валидна и като любезна покана за всички обявени културни прояви, привлече вниманието ми с подробната информация за младата пианистка Беата Билинска. Клавирният рецитал, изграден от музика на Рахманинов, Брамс и Шимановски, беше в камерна зала "България" в неделя, 15 февруари, от 18 ч. Видът на изящната руса девойка, облечена в семпла и строга тъмна рокля, с нищо не подсказваше за звуковия обем, концентрирана енергия и зряло, мащабно мислене, което веднага спечели аудиторията и всъщност изискваше пространството на голямата зала в съседство. Но не само бързините, бравурността и размахът, с които като на един дъх прозвучаха произведенията, направиха неотразимо впечатление. Беата Билинска е надарена с живо сценично присъствие и артистичен темперамент, тя е в чудесна форма и с грейналото си лице сред аплодисментите изглеждаше щастлива, че концертът се получи. Стабилната пианистична школа, съчетана с топла емоционалност и въображение поднесоха в нейното изпълнение темброво изваяни образи и теми, пластични и изразителни. Лично аз усещах някои места с по-ясен щрих и по-малко педал, не така резки и твърди, но признавам, че умението й да осъществява музикалния разказ не върху схематичното и еднопосочно "напрежение - разсейване", а постигайки индивидуализирани звукови пластове с разнопосочност и сякаш вещественост на пространството, подчинявайки в една безупречна техника детайла на цялото, изцяло ме спечели. Програмата бе композирана около един модерен, интересен прочит на Брамсовата Соната във фа диез минор, рамкирана от седем прелюдии от Рахманинов (забележително прозвуча сол-минорният) и Карол Шимановски - Вариации на полска фолклорна тема,, опус 10. Билинска е асистент на проф. Анджей Яшински, през 1997 г. завършва курсовете на проф. Хелвиг в Берлин, лауреат е на конкурси и вече има много записи.
Ива Бончева