Яворовият свят в изобразителното изкуство е помпозното наименование на обявената за национална изложба, открита в Градската галерия по повод 120-ата годишнина от рождението на големия български поет. Това представяне е част от цялостна програма за честването на юбилея, в която са ангажирани различни институции, включително и няколко музея - Националният литературен музей, Историческият музей в Благоевград, Къща-музей на Яворов в Чирпан, НХГ, Музеят на Яворов в София, КПО "Ереван", изпратили свои експонати. Подобен факт веднага извиква мисълта, че се подхожда с нужната сериозност и уважение към личността на Яворов. За съжаление, обаче, става дума просто за отчитане на дейност от страна на СГХГ, домакин на изложбата.
Посетителят (напоследък рядък гост на галерията) е свидетел на набързо скалъпена сбирка от произведения на изкуството, някои от които са със съмнително качество, а други присъстват там по нелепа случайност.
В експозицията са включени значително количество пейзажи - от Константин Щъркелов, Никола Танев, Никола Петров, Стефан Иванов и др., чиято връзка с поета и неговия свят е неясна. Неясна остава и идеята да се покажат 4 или 5 скулптурни портрета, правени от Иван Блажев, които не внасят нищо ново в пластическо отношение. По класическите канони е изваян и един бюст от Григори Агаропян, но в случая се отнася за почит от страна на арменците и в този смисъл присъствието на творбата е оправдано. Допирът до личния свят на Яворов вероятно би трябвало да се осъществи чрез посредствения "Натюрморт" от Лора Каравелова, а също и чрез неин портрет, правен от Петър Морозов, и един на баща й - Петко Каравелов от Никола Ганушев.
Естествено, извършен е елементарният ход да се изложат няколко суховати работи на Васил Стоилов, чиито обект, разбира се, е Яворов, както и проникновеният портрет на поета, създаден от Цено Тодоров през 1909 г. Само че за това не се изисква особено съпричастие към идеята да се отдаде дължимото на един от големите интелектуалци на България.
Интересно би било да разберем какви са критериите, според които е била допусната картината на Лиляна Дичева "Двойният Яворов". Между другото, тя спада към онази част от твърде хаотичната експозиция, която представя житейския път и творчеството, интерпретирани от съвременни художници като Любен Зидаров, Сюлейман Сеферов, Генчо Карабаджаков, Петър Чуклев, Явора Петрова, Любомир Янев и др. Но дори и присъствието на техните произведения не спасява изложбата от естествения порив на зрителя да й сложи етикета "абсолютно демоде", толкова по-срамен при положение, че става въпрос за Яворов.

И.К.