За трети път Крум Дамянов намали мащаба на своите творби, за да ги направи съразмерни с ограниченото галерийно пространство. За втори път галерия "Райко Алексиев" представя самостоятелна изложба на забележителния скулптор, който създаде респектиращите монументални ансамбли в Шумен, Велико Търново, Стара Загора.
Дълги години в творческите си търсения някои автори са решавали проблема за мащаба на скулптурата, предназначена за открити пространства. В настоящата изложба сме свидетели на обратния процес - стремеж да се придаде камерност на произведенията, продиктуван от чисто прозаичната необходимост те да бъдат изложени в зала. Само че, когато някой е свикнал да мисли в десетки метри и n-тонове, трудно се оставя да бъде притиснат от четири стени.
От работите, представени в галерия "Райко Алексиев", отново се излъчва сила. Отново сме изправени пред "тоталната" скулптура на Крум Дамянов.
Центърът, около който гравитират всички останали пластики, представлява керамичен бик, преодолял статиката, която обикновено се поражда от тежестта на масивните форми. Лекото завъртане на главата сякаш завихря пространството около него и приковава вниманието. Има и още един бик, неголям, обърнат по гръб в агонията си. Тази агония е постигната с драматична безпогрешност, единствено със средствата на чистата пластика, без излишна помпозност. Обикновено в смъртта на силните няма нищо героично.
Единствено Крум Дамянов все още може да си позволи да прави бикове.
Ако при тези две работи бихме могли да говорим за доминиращо опиянение от формообразуването, то другата голяма пластика в естествени размери ни кара да се отдадем на размисъл. "Завръщането на блудния син" - композиция, изпълнена от керамика, третираща познатия библейски сюжет, но с обратен знак. Грохналият старец е придържан от високомерно изправения си син. Дали съществува истинско разкаяние?
Крум Дамянов обича да задава въпроси - както към другите, така и към себе си.
Портретът е друга силна страна в творчеството му. Сред произведенията на изложбата изпъкват два портрета на Уляна - единият в бронз, другият в гранит. Образът е стилизиран в духа на вечните уроци на Египет, с примеси на остра характерност. Подобна амалгама е възможна само при наличието на съвършено усещане за формата и силата, която се крие в нея.
Разбира се, никога не е съвсем ясно какво точно си е мислил художникът, създавайки определена творба. Но не това е най-важното. Много по-съществено е зрителят да бъде въвлечен в непрекъснатите процеси на съзидание и рушене, на утвърждаване и отрицание, на възход и падение. С единствената цел да не остане безучастен.
Крум Дамянов владее правилата на тази игра.

Илина Коралова