МIDЕМ'98

Мейджърите високо, индитата далеко

Разбира се, не става дума нито за семейство Мейджър, нито за индийци или индианци. Жаргонът на МIDЕМ е като на пазар. Защо като? Нали разшифровката на създадения преди 32 години МIDЕМ е Международен пазар на дискове и музикални издания. Като всеки пазар, и този се диктува от големите (многонационалните, "мейджърите"), а малките (независимите, "индитата") се борят за своето място под слънцето. в случая - под земята, в "мениджърията" на фестивалния дворец в Кан.
От миналогодишния си опит знаех, че големите трудно могат да бъдат открити дори и за среща, ако искаш да им представиш свой продукт. Те нямат нужда от щандове (е, някои имат бюра по високите етажи на фестивалния дворец), щабовете им са в минимум четиризвездни хотели, а срещите с медиите са на специализирани пресконференции за представяне на тяхна специална вечер в МIDЕМ, както например 50-годишнината на Атлантик. Церемонията естествено е типично американска, диджей в соул-вечерта е самият Клод Нобс, основател и директор на джаз-фестивала в Монтрьо, обявен в афиша така, както "Дийп Пърпъл" го възпяват в "Smoke on the Water" - Фънки Клод.
И докато друг "мейджър", ЕМI, прави своята галавечер, колкото и да не страдам от раздвоение на личността, два спектакъла се борят за душата ми. Предпремиерното (с цели 9 месеца) представяне на "Парижката Света Богородица" в рок-версията на Люк Пламондон и Рикардо Кочанте почти съвпада във времето (за радост и в пространството) с честването на 100-годишнината на Гершуин. Докато интервюирам неузнаваемия любимец от първите благоевградски Франкофоли, Даниел Лавоа и израелската мега-звезда Ноа, в съседната зала почитта към Гершуин не отминава и Грапели. Още замаян от съвременния прочит на Юго и невероятния букет от гласове (запомнете името на 16-годишната Жюли Зенати), светкавично се пренастройвам към почти незабележимия, почти връстник на Гершуин, Лари Адлер. Звучи пианото на самия Гершуин, хармониката на Лари Адлер погалва настръхналите ми сетива, светът се превръща в една неизразима с думи "Rhapsody in Blue".
Предвкусвам дебата "Мейджърите - сигурният път в кариерата на джаз-музикантите" и си мисля за съдбата на сайдмените като Лари Адлер (няма да го откриете в повечето енциклопедии и справочници).
Без наличието на звезди в други жанрове като Стинг, Елтън Джон и самия Джордж Мартин, EMI едва ли би отбелязала с диск 80-ата му годишнина. Наистина, мегакомпаниите абсорбират всичко, но и промиват мозъците както на клиентите си, така и на новоприетите звездички. Нищо лошо не искам да кажа за Касандра Уилсън след преминаването й към Blue Note, но предишният й мениджър от JMT бе единственият на дискусията за джаз-кариерите, който призна, че развитието на Касандра е главно благодарение на по-силната компания, която я е включила в каталога си. И докато "индитата" в джаза консенсуално отсякоха, че артистът предпочита верността към издателя си, отколкото примамките на чуждите хонорари, обединяващото за всички индита е, по-добре беден, но с добър художествен вкус, отколкото беден и без вкус!
Да вземем испанските издатели на фламенко-джаз Nuevos medios. Преди години чрез тях открих за себе си и за слушателите на "Джаз+" групата "Кетама", тази година те бяха звездите на последната нощ на МIDЕМ с гост-музикант Халед. Естествено, вече като артисти на Polygram. Същото става и с младите кубински надежди Манолин, Климакс, Манолито и "Су трабуко" (екс-ЕGRЕМ), заради които EMI създава нов филиал, Caribe productions. Разбира се, има и обратния вариант, но по-скоро като изключение, потвърждаващо правилото. След Polydor, баскът Пейо Сербиел (гостувал и у нас) предпочита съвместната работа с по-неизвестните Declic. Съответно и средствата за промоцията на последния му албум стигат само за Залата на огледалата в категорията Млади таланти, където входът за публиката е свободен, но въпреки отличните отзиви в специализираната преса, с голямо въображение преброих стотина души публика.
Пристрастията ми рязко контрастират с една от централните теми в МIDЕМ - Техно музиката и бизнеса. Бизнес-барът е полупразен, чудя се какви сделки се сключват под влудяващата звукова и светлинна бинарност. Откровено предпочитам датчаните с неповторимия им Туборг и цените за производство и доставка на малки серии дискове, значително по-изгодни от тези на ДЗУ. Тук отварям скоба: дори и сред пиратите не сме вече в челната петорка. Според последното издание на МIDЕМ Newsletter, по мощности Хонконг е изпреварил Китай, а братята чехи са запретнали ръкави и са ни настигнали. Да не говоря, че по бързина пиратите от Сан Марино нямат равни на себе си, разпространявайки часове след церемонията в Уестминстърското абатство записа на Елтън Джон с Good-Bye English Rose.
С любопитство очаквах поредното издание на наградите за най-добър европейски клип на музикалната телевизия МСМ, която миналата година отличи в категорията Малък бюджет " Ти-ри-ри-рам" на Мариус Куркински. За мое съжаление тенденцията от последния скандален клип на "Продиджи" явно е водещата и не по-малко брутална е голямата награда на "Деди ком бек". Казват, че се харесвали на младите. А те го харесват, защото е известно, премирано, промувирано и т.н. Единствената ми надежда е безсмисленото насилие и жестокост да не бъдат приемани като послания на първо ниво, но знаеш ли? За първо ниво си я бива идеята за диск специално за... кучета. Не че не вярвам на обложката, че е тестван на френски такива, но едва ли ще го препоръчам, преди да сме го тествали и върху български.
Така е на МIDЕМ, мейджърите високо, индитата далеко. На един поглед разстояние от фестивалния дворец начинаещ кларинетист импровизира под ритъма на вълните и обръща демонстративно гръб на Кроазет, любопитните обективи и микрофони. Малко по-нататък, свирач на банджо излиза от един от луксозните ресторанти на плажа, където му плащат да свири по вкуса на клиентите, сяда на перилата и подкарва "Мъртви листа", този път за собствено и за мое удоволствие. Листата на палмите не умират, както и мелодията на Козма, изсвирена акустично преди броени часове и от английския Дилън - Донован.
А ако се интересувате от историята на тази и на други любими френски песни и изпълнители, най-после по Интернет имате възможно най-пълната информация (засега за 200, съвсем скоро за 2000 изпълнители), включваща биография, дискография, афиш на предстоящи прояви и последни новини от франкофонската сцена. Адресът е: rfimusique.com.
За финал нещо окуражаващо за джаз, рок, поп и традиционните ни музиканти: интересът на Института за изследвания на актуалните музики (IRMA) за включването им в новите издания на Евроджаз, европопрок и еврофолк буук. Пишещият тези редове, освен че има удоволствието сред общото понятие актуални музики да пуска на слушателите си Монсерат Кабайе и дъщеря й Монсерат Марти в изпълнение на Priere du monde на Вангелис, ще има удоволствието и като кореспондент за България на IRMA да спомогне за включването на заинтересованите български изпълнители, издатели, промотори в споменатите справочници. Електронната поща е: rfi@sun.iccs.acad.bg.
Току-виж сме отишли заедно и по-високо, и по-далеко.

Людмил Фотев, РФИ-България
Кан-София