Из Пътеводител
на културологическия стопаджия

173. Кадър (дзин у). Двата йероглифа означават съответно пейзаж и вещ. В живописта терминът "жен у" (хора и неща) обозначава жанра с персонажи.
Предлагаме няколко кадри/ракурси - проскърцващи в обувката и душата полускъпоценни камъчета, всяко от които отразява другото във всеобщото бижу на мирозданието, според едно от будистките виждания (хуайен).
- Мъж на средна възраст с дочена униформа и протрити гуменки кара бавно велосипеда си по пустия булевард. На багажника му грижливо е прикрепена саксия с изящно бяла орхидея.
- Внезапно изникнали през нощта платнени подвижни тоалетни по продължение на булеварда на Дългото спокойствие, обслужващи митинга по заклеймяването на експлоататора Конфуций, на площада на Вратата на небесното спокойствие. Перманентна революция, небесно спокойствие и подвижни тоалетни. (Очертава се нещо като магическа формула.)
- Художникът Уън Тун (ХI в.) се разхожда из хълмовете и внезапно проумява/усеща какво не му достига във вече двадесет години изучавания калиграфски стил "цао шу", най-директно предаващ "жизнения полъх и одухотвореното движение", задвижващи ръката на твореца. На пътеката бил съзрял две преплетени, борещи се змии.
- По стадионите, пред многохилядна публика, се разстрелват наркотрафиканти. Дребни.
- Китайската част на Шанхай, лято, следобед. В широката два метра и половина уличка, пред каменните сиви къщи са насядали голи до кръста старци, чисти, с къси панталони ала US Army или на английските колонизатори - пълна мистерия откъде всичките си имат такива. Пият чай от чугунени или емайлирани чайници с рисунки на червени божури или стройтелна бригада. Пушат. Много пушат. Някои мълчаливо се взират пред себе си, което нищо не значи. Трима играят карти, един чете. Веят си с ветрила от бамбуков лист. Писък на цикада от закачената над вратата клетка. Никой не помръдва.
-Тексас, 1979 г. Дън Сяопин си слага каубойска шапка.
- Младеж с ушанка и много диоптри се мъчи да прочете нещо под мъждивата светлина на забулената от пясъчния вятър улична лампа.
- Китай се нарежда по втора място в света, след Япония, по валутен резерв с над 100 милиарда долара.
- Аленочервени първомайски тържества по парковете. На отдалечена каменна пейка, до крехък бамбук седи древно стара жена със снежнобяла блуза, кадифяна шапка с игла с перла (или нещо напомнящо перла), черен панталон. Изящните малки крачета в безукорно чисти и старинни пантофки не достигат земята. Пуши с късо, елегантно цигаре. През процепите, очите й проблясват само за да осветят за миг вечния и нелеп панаир на суетата, месомелачка за тела и души. Старицата се усмихва с беззъба усмивка. Всеки миг ще се стопи във въздуха. Подавам й цигара и ябълка. Отново кима и се обгръща в дим. Някъде надалеч гърмят барабани и гонгове и се веят червените трудови знамена. Ние сме на острова на Безсмъртните. Има ги навсякъде.( Дори и около площад "Славейков".)
- По парапета на Великата китайска стена се пързаля източноевропеец и си скъсва дънките.
Изящно гърчещите се тела на змиите се тълкуват като вечно преплитащите се и творящи ин и ян. Стават и за символ на структурата на ДНК, спиралата на прогреса (която не е спирала, ще ви напомнят в Поднебесната, а кръг преливащ в черно и бяло - цялост и вечна цикличност и въобще що за заклинание е това "прогрес").
Обаче какво ни просветва от всичко това? Къде е упованието? В пътя ли?
Мария Груева