Хората на "Соловки"
Александър Александрович Мейер

(Откъси от невключената в Книга глава)

Голяма беше славата на А. А. Мейер в Петроград. Ние знаехме, че заедно с Д. С. Мережковски, З. Н. Гипиус, Н. А. Бердяев и А. А. Блок той беше активен член на С.-Петербургското Религиозно-философско общество. С първите двама беше близък в много неща - съмишленик. Той беше участник в Общоруския събор, избрал патриарх Тихон в 1918 г. Заедно с А. Блок, Андрей Бели и други беше учредител на Свободната философска асоциация (Волфила) в Ленинград, а после възглавяваше най-престижния в Петроград-Ленинград частен кръжок на интелигенцията, наричаща се "вторничани", понеже заседанията на кръжока се провеждаха всеки вторник.
Впоследствие тези заседания бяха преместени в неделните дни и кръжокът получи име "Възкресение" (впрочем, основавайки се на това название, следователят, известният организатор на "академическите дела" Стромин заяви, че целта на кръжока била "да възкреси старата Русия"; тук Стромин бе объркал значението на думите "възкресение" (неделя) с "възкресение"...1
За мене разговорите в Кримкаба2 с А. А. Мейер и с цялата окръжаваща го соловецка интелигенция бяха втори (но по значение - пръв) университет.
Да общувам с хора по-възрастни от мене (а всъщност всички затворници от интелигенцията бяха по-възрастни), ми беше извънредно полезно. Аз не "минавах" лекционен курс при тях, но се запознавах с техния жизнен опит и получавах най-разнообразни сведения от различни области на науката, философията, литературата и поезията... Ако всичко можеше да се запише - какви великолепни беседи, дискусии, просто спорове, разкази, разсъждения биха били запазени за руската култура. Не беше ли това своеобразна "Кула" на Вячеслав Иванов? А май че и по-добра, тъй като продължаваше все по-дълго и разговорите ни се водеха ежедневно при благословеното покровителство на Александър Николаевич Колосов, държащ молива на ухото си и готов във всеки момент да скрие от началството нашето "безделие", а заедно с това да ни накара да вършим благородна работа за спасение на децата - "въшльовците", нехранимайковците - "смъркачите", "социално близките" и безкрайно нещастните колонисти (хлапетата, живеещи в детската колония, преименувана по-късно в Трудколония).
Много неща от разговорите с А. А. Мейер си спомних, след като получих от Париж книгата му "Философски съчинения" (Париж, 1982). Последните материали в тази книга са свързани с неговите размисли на "Соловки". А. А. Мейер беше човек на руската разговорна култура. Той принадлежеше към ония, чиито възгледи се оформяха в безкрайните руски разговори. В Кримкаба той имаше силни събеседници (Данзас, Гордон, Сухов, Андреевски, Смотрицки и др.), но равни на него нямаше.
Независимо от всичко важно беше, че имаше млади хора, които можеше да учи, да чете своего рода лекции. И все пак в устната му реч много неща бяха по-добри, по-интересни и по-дълбоки, отколкото в писмен вид. Той говореше по-смело, отколкото пишеше. За да се пише добре, нужна е смелост...
Една от най-важните теми на нашите разговори бе темата за "мита" и другата, свързана с нея - "словото". Тези две теми са отразени в споменатата книга на А. А. Мейер "Философски съчинения".
Мога да кажа, че размислите на А. А. Мейер ми помогнаха в по-нататъшното оформяне на моя мироглед.
Какво означава впрочем първата фраза на Евангелието от Иоана: "В началото бе Словото"? И защо Фауст, споменавайки тези първи думи, заменя "Словото" с "Дело" ("im Anfang war die Tat!"). Моите собствени размисли по този повод бяха сякаш продължение на тези, които възникваха у мене при четенето на книгата на И. О. Лоски "Светът като органично цяло". С помощта на Лоски, а на Соловки - на Мейер, аз за себе си стигнах до мисълта, че "Общото" винаги предшества "Частното", че "Идеята" ("Словото") предхожда всяко свое въплъщение. Оттук аз стигнах до вярата в първичността на Разума и Словото. И оттам пък стигнах до мисълта, с която шестдесет години по-късно в 1989 г., се изказах в Хамбургското Национално общество - за необходимостта да се положи в основите на екологията като наука идеята за предпоставеността на целостта спрямо частното. По мое мнение екологията като наука трябва преди всичко да изучава цялата взаимовръзка категорично на всичко в света. Светът като цяло и светът като Слово, като идея. Задачата е грандиозна, но тя е достойна за нашето време. Само въз основа на данните за единството на света може да се решим да го "поправяме" или да внасяме в света едни или други корективи. Светът като Слово! Словото-Logos-Логос като нещо, предшестващо всяко Битие. Отговорността на човека за разрушението на установените в света взаимовръзки - материални и духовни! А оттук и възгледът, до който стигнах още в дните на блокадата на Ленинград - за единството и взаимосвързаността (във висша степен стилистическа) на културата: мисъл, която по-късно поставих в основата на своята концепция за Предвъзраждането на Русия и в книгата "Поезия на градините", където отъждествявам стиловете в парковото изкуство с културните стилове (готика, ренесанс, барок, рококо, класицизъм, романтизъм, реализъм и др.)
В границите на подобни идеи се развиваха и моите литературоведски схващания, разбирането за действителността и разбирането за човешката култура. Възприемането на света се оформя през целия живот и неговият характер отчетливо прозира както в научната методология, така и в "научното поведение" (последното е особено понятие, изискващо специално обяснение).
Ако Словото е начало на делото, обобщение, то в лъжливото слово, в словото-щампа се крие огромна опасност, която дяволът постоянно използва.
Мефистофел казва:
Човекът вярва щом със думи само чува нещо,
но трябва върху смисъла им да помисли вещо.
(Gewohnlih glaubt der Mench, wenn er nur Worte hort
Es musse sich dabei doch auch was denken lassen.)
Една от темите на разговора с А. А. Мейер, която мога да си спомня, беше митът, създаван в наше време. А. А. Мейер засегна тази тема още в 1918 г. в лекцията си "За правото на мит"3. Естествено 11 години по-късно темата се разрасна невероятно. Да се търсят митовете и да се изследват на нашите "заседания" беше невероятно интересно. Впрочем по същото време аз, имайки предвид и учението на А. А. Мейер, написах шеговита "Феноменология на въпроса". Като приложих към думата "въпрос" всички основни идиоматични съчетания, в които влиза "въпрос", аз получих своеобразния "живот" на този "въпрос": "Въпросът се заражда, изяснява, привлича внимание, поставя се, застава в цял ръст, възбужда друг въпрос, засяга и поражда други въпроси, после решението му се отлага, проточва се, въпросът се оплесква, преразглежда се, въпросът е изоставен, по въпроса мълчат, той отмира, въпросът е "пеперосан". Аз подбирах идиоматическите изрази твърде дълго и доколкото си спомням, събрах около двадесетина. Тук давам само откъси, колкото да демонстрирам замисъла. Последният израз "пеперосан" вместо "изчерпан"4 много често се употребяваше като шега през двадесетте години. Около тази "феноменология на въпроса" имаше, струва ми се, много разговори в Криминалния кабинет, понеже "животът на въпроса" в известна степен отразяваше бюрократическата действителност на онова време: всяка истинска работа се превръщаше във въпрос и в крайна сметка се разрешаваше с безсмислена и пошловата пустота: въпросът се оказваше "пеперосан".
Вече в двадесетте години властта на "словесните формули", митологията на езика започна да заема все по-голямо място в съветската действителност. "Властта на думите" ставаше най-тежката проява на "духовното робство". Затова и в нашия "кримкабовски" кръжец се обсъждаха въпросите на езика и езиковата култура ставаше една от най-важните теми.
Превод доц. д-р Клементина Иванова

_______________
1
Стромин беше естонец и затова, може би, не "усещаше" руския език. (Бел. на автора)
2 Криминоложкия кабинет, където известно време работи Д. С. Лихачов и където са настанени част от интелигентните политически затворници. (Бел. на преводача)
3 Мейер А. А. Философские сочинения. Париж. 1982. с. 96-100. (Бел. на автора)
4 Непреводима игра на думи "изперчен" и "изчерпан". (Бел. прев.).