Майтапите на Менцел

Разговор с чешкия режисьор и актьор

Иржи Менцел идва в България за втори път. Преди години го гледахме като актьор в театрален спектакъл по време на международния фестивал "Театър в куфар". Сега Домът на киното заедно с Чешкия институт организира ретроспектива от негови филми. Имаме уговорена среща на 9 февруари в 10 часа. Чакаме повече от половин час, тъй като колегите от БНТ се забавят и излизат от своя разговор измъчени: "Много е несловоохотлив, бяга от въпросите..." Обезкуражаващо, но сме длъжни все пак да опитаме.

Никола Вандов Идвате на юг, в слънчева България, а попадате на много студен ден. Не става дума само за температури, а може би за начална метафора.
Геновева Димитрова: А тук ви чакат със страхотна топлота.
Никола Вандов Студено ли е за киното и театъра днес?
Иржи Менцел: Не бих казал. Бурно е. Знаете какво е бурно, намръщено време, вали. Не е студено, но не е и топло. Объркано такова.
Никола Вандов Вчера заявихте при пристигането си, че Интернет и компютърната анимация изместват седмото изкуство като семейно развлечение. И продължавате: "Аз ще се занимавам с театър." Интернет не се ли отразява и на театъра?
Иржи Менцел: Не, театърът има свои функции, киното има свои функции, но няма да бъде такова масово изкуство, каквото беше преди възникването на телевизията. Филмът е скъпо нещо. Филми още се правят за ограничен кръг публика, но предвид на това, че те с всеки ден стават все по-скъпи, все повече преобладават суперпродукциите за масова публика. А филмите, които се правят днес за специализираните кина, очевидно ще бъдат по-евтини.
Геновева Димитрова: Наскоро тук гледахме филма "Коля", който се оказа бяла лястовица на фона на американизирания ни екран. Направи ми впечатление, че Зденек Сверак е съсценарист на последния ви засега филм "Животът и необикновените приключения на войника Иван Чонкин". Жалко, че разговаряме, преди да съм гледала филма. Това, което знам за него, е, че имаше добра преса и един от най-маститите продуценти в Европа - Марин Кармиц.
Иржи Менцел:(гледа с известна почуда, но решава да премълчи.)
Никола Вандов Предупредиха ни, че отказвате да отговаряте на всякакви въпроси, които изглеждат претенциозни. В това виждам нещо от характеристиката на чешкото кино, което не обича патетичната реторика, силовото, натрапчивото послание. То е деликатно и внимателно, любопитно към реалния живот, постига своите хуманистични внушения по един не пряк, но много по-продуктивен път. Върху какво стъпва, според вас, чешката кинотрадиция, която доведе до чешкото чудо? Какво е характерно за чешкият поглед към света, както е представен в тези филми? Защото когато Форман отиде в Щатите, той не направи "чешки" филми? Аз съжалявам, че американските му филми не са като първите му. Впрочем вие съжалявате ли?
Иржи Менцел: Аз лично обичам американските му филми, с изключение на последния - "Народът срещу Лари Флинт". Той изхожда, очевидно, от чешката традиция. Ние в Чехия не обичаме големите теми, големите думи, предпочитаме да се занимаваме с дреболии. В нашата история сме били повече еретици, отколкото вярващи, скептични сме към всички големи идеали. Чехите са практични и взимат нещата повече или по-малко на шега. Защото с хумора нещата стават някак си по-видими. Това го има и в чешките филми. И това също е големият Форманов принос в американското кино.
Никола Вандов Говорите за хумора на чехите, а той, според мен, има и втора страна, да я наречем, лирика.
Иржи Менцел: Да, тя идва от чешката земя и затова чехите не са прекалено войнствени. Тази лирика там, в Чехия, си е на мястото.
Никола Вандов Говорите за земята и съм изкушен да ви попитам как Прага съчетава Кафка с Хашек, с чешкото чудо? Това са различни отношения към света.
Иржи Менцел: Това е нещо по-друго. Кафка не е чешка литература. Кафка е немски евреин...
Никола Вандов Имах предвид само Прага...
Иржи Менцел: Добре, но те някак си взаимно не се съчетават. От еднаква среда могат да израснат два различни цвята, но да нямат нищо общо. Тук чешкият характер рефлектира в това, че чехите умеят да откриват абсурда, но от недепресивната му страна. И затова Хавел е майтап, а, да кажем, Бекет не е такъв голям майтап. Бекет е по-трагичен, а Хавел е по-майтапчийски, защото чехите имат тенденцията да олекотяват всичко. Реагират на всичко с хумор. Много конкретен пример е, когато гръмна Чернобил. По това време бях в Германия и установявах как цяла Европа е ужасена. Върнах се в Прага и установих, че в Чехия вече има цяла купчина вицове на тема Чернобил.
Геновева Димитрова: Колко филма годишно се снимат сега в Чехия?
Иржи Менцел: Наскоро ще има някакъв преглед на Чешката академия и там са номинирани около 20 нови чешки филма, създадени през миналата година.
Геновева Димитрова: Копродукции или?...
Иржи Менцел: Два или три от тях са копродукция с чужди страни, но повечето и по-добрите от тях са копродукция с чешката телевизия.
Геновева Димитрова: Точно това ме интересуваше: ролята на телевизията за съхраняването на чешкото кино.
Иржи Менцел: Да, телевизията има благотворно влияние, като подкрепя чешкото кино, и то производството на добри, подчертавам, сериозни чешки филми.
Геновева Димитрова: По телевизията ли се излъчват, или в кината?
Иржи Менцел: Най-напред се прожектират в кината, после се дават за видеоразпространение и след година-две се излъчват по телевизията. Тогава телевизията има неограничени права за по-нататък.
Никола Вандов Като брой на продукциите чешкото кино в сравнение с нашето е направо за завист. Дали запазва и равнището на творческия си потенциал?
Иржи Менцел: За съжаление броят на кината бързо се намали. Сега тази тенденция май спря, но истината е, че кината са завладени от американските разпространителски компании. Чешки филми някак си все още се показват, но трудно стигат до екран други европейски заглавия. За щастие чешката телевизия има много разумна втора програма, която показва добри филми на Уди Алън, Бергман, Фелини... Сега тече поредица от немски филми. Телевизията превзе това, което бяха кината през 50-те и 60-те.
Никола Вандов Новият шеф на телевизията у нас е чешки възпитаник и се надявам да усвои вашия опит...
Геновева Димитрова: Бихте ли описали един ден на Иржи Менцел?
Иржи Менцел: Сутринта ме събужда радиото, хубава музика, после слушам новините, виждам какво е времето и решавам дали да остана в леглото. Сестра ми ми носи закуската в леглото и според това какво имам да върша, оставам в него или ставам и отивам в театъра за репетиция, или в канцеларията, където си водя кореспонденцията, или пък летя за Будапеща или някъде другаде, защото имам и някаква международна дейност. Но най-много от всичко обичам да съм си вкъщи и да не правя нищо.
Валентин Траянов: Не закусвате ли "хайвер с шампанско само защото няма нищо по-скъпо"?
Иржи Менцел: О, вие познавате Восковец и Верих1. Мисля си, че те имат голяма заслуга, защото повлияха върху начина на мислене на един силен среден слой, на тези хора, които имат малко образование и не са някакви излишно високи интелектуалци. Тази традиция прие после театър "Семафор", а сега "Театърът на Яра Цимърман". Препоръчвам ви да се запознаете с него.
Геновева Димитрова: Общувате ли с вашите колеги от чешкото чудо?
Иржи Менцел: Не, в Чехия всички си киснат вкъщи. Е, може би се срещат, но аз много съм се затворил у дома. Няма го онова, което е било преди войната, в кафенетата да се срещат хора от различни художествени професии - архитекти с поети, театрали с художници... Сега ми се струва, че всяка група е сама за себе си.
Геновева Димитрова: Всеки сам си пие бирата, така ли?
Иржи Менцел: Или я пие само в своя си кръг. По болшевишко време се зароди това, че всеки предпочиташе да се скрие в дупката си, за да не бие много на очи. Сега започва да се развива някакъв обществен живот около театрите, но що се отнася до мен, аз най-много обичам вечер да съм си вкъщи и да гледам новините. Защото това, което съобщават всеки ден, е по-вълнуващо от криминале.
Никола Вандов Странна е тази разединеност, защото един добър майтап изисква публика.
Иржи Менцел: Хората все пак се събират по театрите и в кръчмите. Но всеки от нас носи хумора и сам в себе си.
Никола Вандов Друго е да го чуе някой.
Иржи Менцел: И двама да са, майтапът може да стане. Не е нужна голяма компания. Сега отново се появиха политически вицове.
Никола Вандов Натоварвате пространството на театъра очевидно с най-много надежди. Най-хубавите неща се случват все около него. Това нещо ново ли е в чешката култура, или винаги е било така?
Иржи Менцел: Винаги е било така, дори и чешкото чудо повече или по-малко беше предизвестено в тези театри.
Никола Вандов Когато решите да станете от леглото, какво репетирате в театъра?
Иржи Менцел: През последната година правих в "Театъра на Винохради" една комедия, друга в Ческе Будьовице. Това е един театър, който се нарича "Дивадло без забрадли" ("Театър без парапет"). Театърът ми е по-скоро хоби, отколкото работа. Просто да върви майтапът. Сега завърших постановка, която се казва "Глупак за вечеря" и от сряда започвам да репетирам "Колко е важно да бъдеш сериозен" на Уайлд.
Геновева Димитрова: Какво става с актьора Иржи Менцел?
Иржи Менцел: Играя рядко. Имам малка роля в една комедия. Играя, защото като режисьор не си изкарвам толкова, колкото като актьор.
Никола Вандов Преди години ви гледах на сцената на Сатиричния театър. Бях много впечатлен...
Иржи Менцел: Че какво толкова е имало за впечатляване?
Никола Вандов Имаше страхотна енергия и въображение.
Иржи Менцел: Беше голям майтап.
Никола Вандов Да, и добре направен.
Геновева Димитрова: Знаете ли колко сте популярен в България?
Иржи Менцел: На летището видях толкова фотографи, колкото отдавна не бях виждал.
Геновева Димитрова: Сбъдна се мечтата на моя колега Стефан Китанов, който е директор на Дома на киното. Той е ваш заклет фен. И неговата мечта беше да дойдете в София.
Иржи Менцел: Вчера се видяхме.
Никола Вандов Тъжно е човек да има мечта и тя да се реализира.
Иржи Менцел: Надявам се, че има и други, по-естествени мечти.
Никола Вандов Това неестествена мечта ли е?
Иржи Менцел: Моите мечти са по-земни.
Геновева Димитрова: А пиете ли?
Иржи Менцел: Не, не ми понася. А и повръщам, преди да съм отпил.
Никола Вандов Мисля, че в класически филми на чешкото чудо героите несъзнателно правят своя избор, докато в "Коля" главният персонаж съзнателно избира своята позиция?
Иржи Менцел: Аз не бих правил обобщения от един филм. "Коля" е написан от човек от нашето поколение - Зденек Сверак, който има същия жизнен опит като нас. Никога не ми е хрумвало, че поведението на главния герой в "Коля" е различно от това на героите във филмите на Форман. Може би сте прав, че сте забелязали нещо, на което аз още не съм обърнал внимание. Героите на филмите от 60-те са несъзнателна жертва на системата. Но вече човекът на 70-те и 80-те има поуката на окупацията и търси пътя към някаква съзнателна съпротива.
Геновева Димитрова: Кои от филмите, които сте гледали напоследък - чешки, европейски или американски, са ви направили най-силно впечатление?
Иржи Менцел: Много обичам Уди Алън и страшно ми хареса "Всички казват "Обичам те". Това е, защото обичам оперетите. Хубав филм, много лек и много мъдър. Освен това обичам английския филм "Разум и чувства". На последния фестивал в Кан гледах чудесен японски филм в програмата за дебюти "Златна камера", не мога да си спомня заглавието му. Но най-много обичам да гледам Лаурел и Харди.
Геновева Димитрова: А Чаплин?
Иржи Менцел: Него го знам наизуст.
Валентин Траянов: В "Чинохерни клуб" гледах ваше представление и ме удиви енергията, с която се играеше. Това ваш специалитет ли е, или е така в чешкия театър?
Иржи Менцел: Вече не е така. Този театър вече не съществува, всъщност съществува, но там е съвсем друга трупа. Това, с което ни възхищаваше "Чинохерни клуб", сега виждам в Словакия. Там има направо фантастични актьори.
Никола Вандов За кой словашки театър говорите?
Иржи Менцел: За "Свободния театър", но също и за Словашкия народен театър.
Никола Вандов Има ли публика в Чехия добрият театър?
Иржи Менцел: Да, този, който правя аз, да. Не се смейте, това е истина. Крепи ме, че където и по света да правя театър, билетите са продадени. Театърът, който правя, не е най-авангардният. Мисля си, че театралът трябва да служи - не да слугинства, но да служи.
Никола Вандов В кои страни сте поставяли?
Иржи Менцел: Започнах в Швейцария, в Базел, в Цюрих, в Германия, в Бохум, в Берлин, в Швеция, във Финландия, в Комеди Франсез работих, в Дубровник правих театър, в Загреб, в Будапеща и също в Прага.
Никола Вандов И винаги се връщате?
Иржи Менцел: Разбира се.
Никола Вандов Имало ли е години, когато сте били изкушен да останете в чужбина?
Иржи Менцел: Е, в началото на 70-те, когато дори театър ми беше забранено да правя, когато името ми беше нежелано. За щастие това мина.
Валентин Траянов: В "Престъпление в Шантана" има метафора, където осъдените прегракнало пеят, очаквайки изпълнението на присъдата. Говореше се, че това се отнася за Чехословакия. Какво пеят сега?
Иржи Менцел: Пеят, но всеки своите си песнички. Това, изглежда, е нашият славянски характер. Нужен ни е окупатор, за да бъдем единни. Когато сме самостоятелни, не успяваме да уважаваме свободата си.
Никола Вандов Отрази ли се разделянето на Чехия и Словакия на доскоро общия ви културен пазар, изобщо на културата?
Иржи Менцел: Мисля, че сега се обичаме повече. Поне моето лично впечатление е, че когато и да отида през тези години в Словакия, контактите са далеч по-топли и има носталгия по Чехословакия.
Никола Вандов Кой е последният политически виц, който двама по двама сте си разказвали?
Иржи Менцел: Има много вицове за г-жа президентшата, но тях няма да ви разказвам...
Никола Вандов Защо такава автоцензура?
Иржи Менцел: Обичам я, не искам да я наранявам. Ще кажа друг виц: "Каква е разликата между сгазен заек и сгазен депутат? При депутата няма спирачен път."
От чешки Валентин Траянов

_____________

1.Изключително популярна шега от представление на Ян Верих.