Джеймс Бонд като някой друг

Ако от кодовото название агент 007 махнеш седмицата, се получава друго кодово название - на санитарен възел. Горе-долу това се е случило с 18-ия филм, в който се подвизава най-популярният художествен шпионин в света. Неговият баща Ян Флеминг със сигурност щеше да тегли една изискана английска ругатня, ако можеше да види какви са ги надробили сценаристът Брус Фейрстейн и режисьорът Роджър Спотисууд във "Винаги ще има утре".
Този път темата на Бонд-сагата са медиите като злия дух от бутилката. Та един психопат значи (в ролята е Джонатан Прайс) управлява медийна империя. На психопата много му се ще да осъществи планетарно (дез)информационно господство. Затова се мъчи да провокира със зловещи интриги военен конфликт между Великобритания и Китай. Тогава на арената излиза вечният британски гладиатор на правдата Бонд, който в интернационално сътрудничество с китайска агентка трябва да озапти изрода и шайката му. И естествено да свали в движение съратничката си.
Но какво става... Авторите подхождат към иначе нелошата тема както мачото Джеймс с върволицата мадами в биографията си. Прелъстяват я и после я отпращат с извинението, че дългът ги зове. А техният дълг явно е да спретнат един екшън по досадно стандартен сюжет, но с атрактивен туристически маршрут, който включва Франция, Тайланд, Германия, Мексико, Щатите, Англия. Туроператорската им нагласа е комбинирана с ентусиазма да се правят на рекламни агенти на продукцията на "БМВ", "Омега", "Дънхил", "Смирноф".
А медийната тема, горката, лежи незадоволена в кревата. Тя е засегната на най-елементарно декларативно равнище: колко е лошо, разбирате ли, когато четвъртата власт попадне в неподходящи ръце. Или "прозрението", че най-добрата новина е лошата новина. А направо е тъп напънът за глобална смислова аналогия между тегобите на психото серийно производство и легендарния медиен магнат Уилям Рандолф Хърст. Тъп е поне по една причина - че делата на Хърст вдъхновиха Орсън Уелс за великия филм "Гражданинът Кейн".
Авторите са безотговорни и към самия агент 007, защото с инертността си опетняват иконографията на този образ. Това, че Бонд продължава да пие водка мартини, да рути мацки, да кара всякакви превозни средства и да си играе виртуозно с технологични джаджи, са външни хватки. Няма го духът на 007, останало е само тялото на актьора Пиърс Броснан. А той вече доказа със "Златното око", че го бива за ролята. Но тук му е отказан и минимален шанс да се докаже отново. Лишен е от остроумието на своя герой, от иронията и самоиронията, които по правило пронизват Бонд-филмите. Кът са находчивите лафове и диалози. Дефицитно е и задължителното отстранение от невъзможните случки. Акцентът откровено пада върху ефектните екшън-сцени, но в безброй филми ги правят не по-малко сръчно. И се стига до абсурда, че ако Бонд на Броснан бъде трампен примерно с Нико на Стивън Сегал, замяната с нищо няма да накърни филма. Той ще си остане пак толкова безсмислен - парад на луксозни машинарии, зад които са складирани тонове старо желязо.
Борислав Колев