Големият му урок

Когато Бертолт Брехт избира между Западен и Източен Берлин адреса на своя "Берлинер ансамбъл", му задават въпроса защо е предпочел източния сектор, т. е. комунистическия? Брехт отговорил: "От две проститутки винаги предпочитам по-младата". От това "цинично", както биха го квалифицирали теоретиците на соцреализма, изказване можем да си направим поне два извода: Първо, че за един театрален режисьор всяка колаборация със системата е равнозначно на отиване в публичния дом и, второ, че надежди и илюзии, свързани с по-хуманната или прогресивната политическа система са приказки за инфантилни интелектуалци.
Цялото политическо поведение на Брехт след настаняването в източния сектор показва една предпазливост или, ако се изразим с неговия любим термин "отчужденост", от плебейската опияненост на строящия се Нов живот, чието най-грандиозно архитектурно творение се оказа Стената между двата сектора. Мисля, че няма нито един честен източен интелектуалец, който да не разбира и съчувства на терзанията и гърчовете на Брехт в ония дни. Режисьорът, който има своя театър, своите актьори, много трудно може да излезе на улицата, да се включва в акции, които като че ли са инспирирани от собствените му спектакли. Укорите на Гюнтер Грас в известната пиеса "Плебеите репетират въстание" визират точно тази "предателска" непостоянност на левичара Брехт, в чиито произведения, преработки на Шекспир и т. н. Народът винаги е главно действащо лице, обект на нескрита симпатия и увереност, че това е истинският двигател на историята. Режисьорът в пиесата на Грас продължава да репетира плебейското въстание и не желае да смеси реалността на сценичното действие с тази на улицата. Урокът на Брехт в тази ситуация днес е важен повече от вчера. Мъжеството да отстояваме неутралността на театралното пространство, неговата "надстроеност" и политическа безпристрастност е белегът, по който зрителят (не тълпата, народът) ще припознава истинския театър - храм на изкуство, място, стоящо над живота, където не просто отразяват живота какъвто е, а се вглеждат в неговата сянка, в неговата мимолетност и относителност спрямо вечността, Битието.
Иван Добчев