Времето на сензациите свърши

Разговор с проф. Сашко Гаврилов

Срещата ми със Сашко Гаврилов беше след дълга репетиция за концерта му в София. Сигурно и затова не беше склонен да се впуска в подробности и предпочете да бъде пределно лаконичен. А може би пък такъв е стилът му на общуване - топъл, открит, но избягващ да затлачва със словесно обилие пространството. Разбира се, интересувам се първо от взаимоотношенията му с новата музика - нали е бил първи изпълнител на толкова много творби от прочути днес автори. "Като интерпретатори сме длъжни да се грижим за новото. Интересът ми е още от 60-те години. В Кьолн имаше голяма група композитори и може би това също изигра важна роля. Това бяха Щокхаузен, Маурицио Кагел, Бернд Алоис Цимерман... Свирил съм Исанг Йън, Бруно Мадерна, Волфганг Рим, Шнитке. Напоследък работих доста с Дьорд Лигети заради неговия цигулков концерт, който свирих и записах." Много от съвременните композитори обичат нашироко да разясняват концепциите си. Това не притеснява ли изпълнителя, не стеснява ли възможността му да търси собствени смислови и звукови параметри? "В това отношение авторите са много различни. Някои предоставят всичко на интерпретатора. А има и други, като Щокхаузен: той иска всичко да бъде така, както си го е мислил, до най-малкия детайл." Откликва ли на всяко предложение, позволявал ли си е да отказва, дори и на прочути творци? "Свиря само тази музика, която ми хареса. Иначе не приемам."
Опитвам се да бъда малко по-настойчива: с толкова интересни личности е близък, работил е с тях, не би ли разказал някои любопитни моменти за творческото си общуване с тях? "Ами композиторът идва със своята си представа за пиесата. А аз си имам моя. И започваме да работим." Нещата изглеждат прекалено прости. "Да, и вероятно са, ако композитор и интерпретатор искат да направят нещо заедно." Подпитвам го за Волфганг Рим. "Той е композитор с голяма кариера в последно време. Работили сме неговото Трио "С почит към Шуман". Първата част е съвършено модерна, втората звучи като трио от Шуман, но със съвсем други знаци." Какво означава "модерно" от позицията на 1998 г.? "Музика без хармония, само със светлини... Поначало днешната музика е доста далеч от провокациите, като концерта на Лигети, да речем. Това е постмодерн. Пътят, който водеше към експеримента, има край. Търсенето на сензационност, както преди години, вече няма място. Значи трябва да се върви в друга посока, със своеобразно връщане назад." А отношението на публиката към новата музика? "Скептична е. Мисля, че още не сме достигнали до това широката публика да се интересува от съвременната музика. Няма може би и да го достигнем. Има само групи от любители, които искат да знаят какво се случва в нашия свят. И именно те се грижат за новото. А голямата слушателска аудитория отива в концертните зали, за да слуша Бетховен, Брамс!" Въпреки това Сашко Гаврилов продължава настойчиво да се занимава с нова музика. "Чувствам се задължен. Но свиря с удоволствие и Брамс концерт!" При това с най-видни музиканти. С Пиер Булез например е правил "Годишните времена" на Вивалди, Моцарт, Концерта на Албан Берг.
Известно е, че Сашко Гаврилов е високо ценен цигулков педагог. Как гледа на тази неистова надпревара между младите, на устремеността им към почти нечовешки перфекционизъм? "Същото става и в спорта: все по-бързо, по-високо... И аз се удивлявам понякога - идват млади хора, 15-16-годишни, и свирят неща, които ме оставят във възторг с техническата си изпипаност. Но това, което ми липсва, е личният израз, индивидуалността. Преди години не беше така. Интерпретаторите се стремяха сами да кажат нещо с инструмента си. А сега всички слушат дискове, учат се от чужди пиеси, вместо да търсят свой изказ." И все пак някои от тези млади правят ли му впечатление? "Разбира се. Например Франк Петер Цимерман, който беше мой ученик." (За незапознатите уточнявам, че това е една от големите европейски цигулкови звезди в момента.)
Един от последните дискове, издадени с изпълнения на Сашко Гаврилов, е концерт-демонстрация на колекция от майсторски цигулки, повечето изработени от знаменити стари майстори. "Бях много любопитен да ги изпробвам. Аз въобще обичам да свиря на различни цигулки. Много се отличават като звук, душите им са различни."
Сашко Гаврилов е роден през 1929 г. в Лайпциг (баща му е бил цигулар в прочутия Гевандхауз). В Германия е преминал почти целият му живот. Но силно впечатление ми прави, че е запазил българския си език. "А, не съм бил винаги в Германия - поправя ме той. - След раждането ми фамилията се върна отново в България. Живях и учих в Лом до втори прогимназиален клас." (Тук следва мил спомен как е "гастролирал" в София като солист на Ломския училищен оркестър - концертът бил също във Военния клуб, в чест на Нейно Величество.) Свирил ли е българска музика? "Да, но не много." Венцеслав Николов, който стои до него, припомня, че са записвали заедно Трио от Константин Илиев в Кьолнското радио, правили са и световната премиера на неговите "Темпи кончертати № 4" на "Софийски музикални седмици", прибавя и "Дуо кончертате".
Питам Сашко Гаврилов има ли сега много ученици. "В момента само двама - 15-годишен холандец, който свири много хубаво и, предполагам, ще направи добра кариера. При мен е и дъщерята на известния преди години цигулар Андрей Корсаков. Иначе се отказах от много свои ангажименти, от всички летни курсове, които водех (с изключение на един в Япония). Просто искам да се занимавам и с други неща. Интересувам се например от художници... Ще видим какво ще стане."
Юлиана Алексиева