На 4 март проф. Катерин Катеринов, българин по рождение и гражданин на Република Италия, навършва 60 години. Роден в София, завършил италианска филология в Софийския Университет, повече от две десетилетия Катерин Катеринов е професор по италиански език в Университета за чужденци в Перуджа, столица на Умбрия, Италия. Чужденецът става професор по езика на страната, в която емигрира, с което се интегрира в нея своеобразно и образцово, въплъщавайки (чрез текстове и обучаваща реч) нормата и сложността в употребата на италианската граматика. Въплъщава чуждия език, станал свой в очите на стотици студенти, самите те чужденци. Или напротив, онази част от жизнената история, която е преживяна на родния език, не изчезва, но и не може да се интегрира, пораждайки (поради невъзможността за връщане) чувството на разкъсаност и болка. В професионалния план обаче родният език се оказва и подкрепа: отношението на българския (изобщо на чуждия език) към италианския проф. Катеринов тематизира в ред изследвания, анализиращи грешките, предизвикани тъкмо от родните езици при усвояването на италианския.

Публикациите на проф. Катеринов лесно се подразделят на две части: едната е свързана с българската литература и книжовен език, другата с италианската граматика в плана на глотодидактиката. Сред първите ще отбележа превода (с предговор и бележки) от италиански на български на частта от "Пътния дневник" на Руджар Бошкович, отнасяща се за България (сп. "Вяра и Просвета", 1968) и студията L'influenza russa sullo sviluppo della "Questione della lingua" in Bulgaria (1762-1878). Il russo, il greco o il bulgaro?, Perugia, 1973.

Изключителното постижение на проф. Катеринов обаче са трудовете му по италиански език. Нито една от публикациите, свързани с България, не дава основание да се предположи промяната, която настъпва сякаш внезапно в началото на 70-те години. Само за няколко години (от 1972 до 1974) проф.Катеринов публикува трите части (общо пет тома) на своя курс по италиански език (първата част съвместно с проф. М. К. Бориози), с който курс извършва поврат в обучението по италиански език за чужденци. Курсът се основава на изненадващо проста комуникативна концепция и на компютърно обработен лексически състав (три хиляди най-често употребявани думи в съвременния италиански език). Студентът в Университета за чужденци в Перуджа е само по изключение бъдещ италианист, затова методологията на Курса не е ориентирана към създаване на елитарни филологически знания, а към формирането на комуникативни и маневрени умения у всекиго, пред когото се е появила необходимостта или просто желанието да усвои италиански. Целта на автора е била да създаде учебно пособие, което да мотивира студента той сам да открива граматическите правила. Подобен курс обаче може да бъде написан само от филолог, владеещ в динамика елитарното специализирано филологическо знание.

Проф. Катеринов е автор и на други, по-кратки курсове, на много специализирани съчинения по глотодидактика на италианския език, на контрастивни изследвания между италиански и испански. Той е ръководител на секцията по "Дидактика на италианския език в чужбина" към Италианския център по приложна лингвистика и редактор на поредицата трудове "Quaderni di metodologia dell'insegnamento dell' italiano a stranieri".

В един кратък текст той проследява испанския произход на фразата "Когато Карл V говореше на немски с конете си...". Фраза от времето на зараждащия се национализъм в Европа, чиято цел е културно и народностно да дисквалифицира немците, чрез което да обяви Карл V за свързан и принадлежащ единствено на Испания.

Бих искал специално да отбележа краткия му "Пътеводител на базиликата "Св. Климент" в Рим и гроба на св Кирил", изд. на "Вяра и Просвета", Рим, 1970. Написан на онзи изискан и точен български, на който пишеха част от българските емигранти преди, пътеводителят съумява да побере на 20 страници обилна информация, ориентирана "към съотечествениците, които... се отбиват в този храм...". Още по-важно от езика и информацията е, че пътеводителят без гордост и срам показва, че ние се интересуваме при посещението си преди всичко от гроба, делото и (може би) реликвата на св. Кирил, но предметът на нашия интерес е само малка част от изключителния археологичен и архитектурен комплекс. Нека добавя, че само поместен в цялостния контекст на базиликата, гробът на св. Кирил придобива икуменическа, а не партикуларна стойност.

Дейността на проф. Катеринов е подтиквана от вярата му, макар оповестявана с ирония, че италианският език може да надмине в своето разпространение английския. Съвсем подходящо кориците на учебните му пособия представят цветовете на италианското знаме, което свързва надписа "lingua italianа" със земния глобус на фона на петте континента. Ако се съди по тиражите и използването на учебните пособия на проф. Катеринов и колектив в университети, намиращи се върху всичките пет контитента, тази цел престава да изглежда изцяло фантастична.

Нека му пожелаем още дълги години здраве, бодрост и успехи в обучаването на всички, които ще откриват чрез неговите пособия неповторимото и сложно очарование на италианската реч.

Ангел Ангелов