Час пик за музиката

Всеки слушател би предпочел същественото, особено ако се отнася до музикалното изпълнителство. Тоест, до възможността да чуе нещо, което да го зарадва като краен резултат. И началото на седмицата предложи такъв музикален "час пик" за слушателите с участието на Сашко Гаврилов в концерт на Нов симфоничен оркестър, дирижиран този път от Венцеслав Николов.
Сашко Гаврилов, който преподава цигулка във Висшето училище по музика в Кьолн, за последен път гостува у нас преди три години на фестивала "Варненско лято" с майсторски курс в традиционната Лятна академия.
В програмата от 16 февруари той се представи с Баховия ми-мажорен концерт и с Концерта за цигулка, пиано и 13 духови от Берг. Ако времето е натрупало през отминалите три века опит за най-достоверно показване на Баховата музика, то Сашко Гаврилов посочи един от начините, който представя този опит. Въпрос на професионална традиция - ще каже някой. (Немската традиция предлага и други убедителни варианти на тема "Бах"). Такава традиция обаче у нас, за съжаление, отсъства, съдейки по младите изпълнители, участници в оркестъра. Като изключим безупречния професионализъм, който се разбира от само себе си, Сашко Гаврилов демонстрира интерпретация, избрана от повечето или по-малко познати идеи за изпълнение на Бахова музика, но абсолютно производна на музикалния текст и на изразността на тази музика. Тоест, той показа едно майсторско, с точно знание за стила, с абсолютна мярка и изчистен вкус изпълнение.
Изискването на Гаврилов за точен израз пролича и в Концерта на Берг. Когато става дума за музиката на ХХ век, гаранциите за този изпълнител са налице - в записите и премиерите на много музика от втората половина на века, както и някои други подробности около това (например посвещението на Цигулковия концерт на Лигети, познанствата му с Булез, Рим и др.). С репутация за съвременна музика у нас се ползва и изпълнителката на клавирната партия от концерта на Берг - Стела Димитрова. Без никакъв опит за глобални сравнения между солистите, защото поради очевидността си те са ненужни, на слушателя му се налагаше да съединява една ясна идея за изпълняваната музика (със съответния подбор на изразни средства) при единия солист с текст, изговорен "en gros", при другия солист. Но ценното е, че музиката на Берг прозвуча в такова изпълнение.
Интересните артистични проекти на импресарска къща "Юлия Христова" този път бяха изпълнителски защитени бллагодарение на музикантското присъствие на Сашко Гаврилов.
Милена Божикова