Родопска свежест в столицата

Годините си текат и не помня вече кога и къде за първи път бе публикуван мой материал за Вълко Гайдаров. Но съм сигурен, че самостоятелната му изложба беше тогава в тъй обичаното от художниците салонче-мазе на "Руски" 6 (за съжаление днес само спомен). Преобладаваха пейзажите от родните му Родопи...
Неусетно и Вълко Гайдаров чукна шейсетте - масла и акварели заемат сега цял етаж на "Шипка" 6. Нещо като ретроспектива. За изложбата научавам ден след откриването, а в просторното хале виждам само един посетител. Маха ми с ръка - и той рисува главно пейзажи, казва се Любомир Арнаудов, - на години може да е син или на Гайдаров, или на мен. Директно го питам нещо от рода на "Харесва ли ти?". И ми става хубаво, много хубаво при лаконичния отговор: "Голям художник!"...
Отново пейзажи, много пейзажи, автопортрет, момче с китара... Пиша тоя материал и "засичам" стария си приятел по една от частните телевизии. Не е оратор. И разгръщам пак наслуки някои от десетките каталози за ОХИ - дано има пак такива в бившите окръзи. Убеждавам се още веднъж в завидната самовзискателност на тоя ръководител на художници (не използвам тъй гадничките нови термини "шеф", "бос") от "вилает", който мисля, че познавам добре. Оказва се, че през 83-та на ОХИ "Човекът и изкуството" в Пловдив Вълко се е представил с "Амстердам". Печатът и в тоя каталог не е от най-блестящите, но репродукцията дава поне представа за характерната изключително стабилна композиция, архитектоника на картината. В много-много изложби не е участвал, а примерно в патетичната плевенска "Подвиг, приятелство, дружба" е показал "Родопски дом" (къща със зидове) - творба, напомняща сякаш за даалийските, за кърджалийските времена... Сега чрез датираните творби намирам, че майсторството, лекотата, непринудеността, увереността в кредото си, за която загатна по телевизията, растат. И картините му внасят малко повече въздух, свежест в тъй обърканото ни ежедневие.
Антон Кафезчиев