Ернст Юнгер, писателят, на почти сто и три години почина в село Вилфлинген в Баден-Вюртенберг. Възрастта му бе патриаршеска, литературата му - не дотам.
За едни - писател на милитаризма и идеологически пионер на националсоциализма, за други - философ, естет и майстор на немския език, едва ли има друг немски писател, който така да разделя духовете в Германия. Когато през 1982 г. Ернст Юнгер бе отличен с литературната награда "Гьоте", последваха бурни протести на социалдемократите и зелените. А когато преди две години стана столетник, дойдоха да го приветстват на крака канцлерът Хелмут Кол и президентът на Федералната Република Роман Херцог, а покойният френски президент Франсоа Митеран го приветства с лично послание. Който остарее достатъчно, преживява всичко, включително и противоположното - казваше загадъчно за себе си самият Юнгер.
Ернст Юнгер се ражда на 29 март 1895 г. в Хайделберг и още преди да си вземе матурата, се записва тайно във френския чуждестранен легион. По заповед на баща си, известен хайделбергски аптекар, юношата послушно се завръща у дома. С избухването на Първата световна война обаче още на първия ден деветнайсетгодишният младеж се записва доброволец и воюва като офицер на западния фронт. През 1920 г. публикува дневника си, който води по време на войната, под заглавието "В стоманените бури" - една книга за войнишкия бит в окопите и ежедневието на смъртта през безстрастния и студен поглед на Ернст Юнгер, сам раняван осем пъти в сражения. Последва втора - този път под названието "Огън и кръв. Войната като форма на съществуване". На фона на антивоенната и пацифистка литература на 20-те години книгите на Юнгер са едновременно скандал и опиянение. В книгата "Стоманените бури" той напипва централната тема на живота си като писател: човек намира себе си само в състояние на екстремна угроза на битието си. Същевременно, покрай есето и утопичния роман, дневникът остава най-важната литературна форма на писателя.
През годината на Ваймарската република Ернст Юнгер следва зоология и философия, утвърждава се като писател и издава списание на дяснонационалистически групи и течения. Особена форма на болшевишко-нацистка идеологическа симбиоза е залегнала в известния му роман "Работникът". По повод тази книга по-късно Юнгер говори за "трагична заблуда". Същевременно писателят сътрудничи на нацисткия всекидневник "Фьолкишер беобахтер", ръси антисемитски заклинания. От друга страна, отказва на нацистите предложения му през 1927 г. депутатски пост, не влиза и в партията. Апологетите му говорят за растяща дистанция към режима и дори за вътрешна емиграция на Ернст Юнгер по време на Третия райх. Като доказателство привеждат книгата му от 1939 г. "На мраморните канари", която според някои е завоалирана критика на нацизма. След 1945 г. Юнгер сее романи и есета, критикува упадъка на духовните ценности в една цивилизация, доминирана изключително от технологията, експериментира с дрога и описва изживяванията си, издава том след том дневници под заглавието "Седемдесетте отвяха", отдава се на зоологията, оставайки колекция от над 40 000 насекоми. В късното му творчество едни откриват ослепителни бездни на мисълта, други го обвиняват в производство на студен кич и дълбокомислени глупости.
Ще има още над какво да умуват литературоведите поне до края на годината.

Жерминал Чивиков