Когато се обърне колата,
пътища много...

Разговор с Даниела Кузманова за музиката в телевизията

През септември 1997 г. тогавашият генерален директор на Българската национална телевизия Стефан Димитров поканва Даниела Кузманова, музиковед с 20-годишен опит в медиите, да оглави току-що сформираната Главна редакция "Музика". Впрочем такава е имало през 70-те и 80-те години до началото на 90-те, когато ръководството на БНТ се поема от Асен Агов. В настъпилите оттогава насам "структурни промени" в дейността на института и особено при разделянето на програмата на Канал 1 и Ефир 2 музиката се разбива и става придатък на различни звена, играейки все по-незначителна роля. Опитът с нова Главна редакция "Музика" донесе стабилизиране на нейната позиция. Временното оживление в музикалния профил на БНТ кулминира в близо 70-часовата музикална програма по време на коледно-новогодишните празници, по-голямата част от която - производство на БНТ. Новото ръководство преустанови дейността на Главна редакция "Музика", а Даниела Кузманова напусна. Музикантството в България остана безучастно към случилото се. Сега, вече постфактум, г-жа Кузманова споделя своето виждане за това каква би трябвало да е музикалната политика на БНТ и присъствието на музиката в екранната действителност.
- През петте месеца (от септември 1997 до януари 1998 г.) бяхме поели нова линия на представяне на музиката и на професионалните музиканти. През цялото време се питахме - виждат ли зрителите промяната? Откриват ли това разнообразие и равнопоставеност на жанровете, което търсехме като хора, които мислят за екранното присъствие на музиката като за нещо цяло и най-вече за класическата музика? Защото преди това тя беше разпиляна в 23 часа и 35 минути в неизвестен ден. Програмите с класическа музика не се излъчваха коректно според обявеното заглавие или отпадаха заради спортни емисии например.
- Беше ли започнатата от вас реформа в програмирането и производството на музикални предавания, съобразена с културната политика на БНТ?
- Разбира се - имам предвид телевизионното ръководство, което ме покани за главен редактор. Но ние я мислехме тази културна политика, съобразена и с необходимостите на музикалната култура на страната. Тези неща са взаимосвързани. Не може институтът да следва независима културна политика и да не забелязва какво става с музиката извън телевизията. Мисиите са двупосочни: музикантството върви към телевизията, а ние като телевизия търсим какво прави музикантството. Чувствахме, че ако няма музикантска гилдия, която да застане зад нашата нова линия, ние сами отвътре няма да можем да я отстоим. Което, за жалост, се случи. Ние всъщност искахме музикалната програма на БНТ да стане огледало на най-доброто, което музикантството създава. Не спорадично отразяване, не да ми пишете писмо, че еди-къде си правите концерт. А ние да гоним събитията, да възлагаме създаването на концерти и да ги ситуираме в общата програма според необходимостта. Ето, в двете празнични седмици около Коледа и Нова година прозвучаха националните премиери на две крупни произведения - литургията на Петър Динев "Йоан Златоуст" и "Магнификат" от Йохан Себастиан Бах. Е, нямаше ли поне един човек, който да чуе и види, да подкрепи или да изкаже критика? Защо някой си позволява да пренебрегне факта, че БНТ се легитимира пред света и чрез музикалните филми от всички жанрове, чрез българските певци, инструменталисти, хорови и фолклорни ансамбли, които я представят на международни фестивали и пазари? Трябва ли да чакаме Георги Христов да спечели награда в САЩ, за да го покажем на зрителите дори в новините на Канал 1, а "ФСБ" да са единствените носители на "Грамми" сред българските музиканти и това да не е "новина"...
- Кои бяха основните принципи на започнатата от вас програмна стратегия?
- Стратегията ни имаше три опорни момента: равнопоставеност на жанровете, ясна стилово-жанрова определеност на предаванията и постоянно присъствие на музиката с жанровете си в точно определени часови пояси от телевизионната програма. Защото ние трябва да възпитаваме аудиторията да ни очаква, нали така? Искахме да изчистим програмата от примеси.
- Какво по-точно имате наум?
- Мисля, че телевизионните форми, които са публицистични и третират социална проблематика и които за украса пускат някакво музикално произведение - клип от популярната или изпълнение на класическата музика - не са формите, които могат да обърнат внимание върху музикалната култура на България. Затова търсехме стиловата чистота на предаванията.
- Във времето, когато бяхте ръководител на отново създадената Главна редакция "Музика", чувствахте ли се застрашена, в смисъл като застъпвана позиция?
- Не, в никакъв случай. Никой не е обсъждал в негативен план въпроса дали главната редакция трябва да съществува или не. Макар че практиката от последните години беше нещо съвсем различно. Музиката беше разпиляна - класическата към редакция "Култура", "Народно творчество" беше самостоятелна редакция, а попмузиката беше наречена "Шоу и развлекателни програми", нещо, според мен, доста произволно. А музиката в БНТ е нещо цялостно и това всъщност породи идеята за конституирането на обща редакция. Тя обединяваше класическите музикални жанрове, музикалния фолклор и забавната музика. Получих подкрепата почти сто процента на всички хора, които са работили тук дълги години преди мен. Те знаеха, че обединени в една редакция, ще имат като база обща концепция, въз основа на която всеки ще гони своята линия на жанрово присъствие, значимост, събития, артисти, произведения. Та в края на краищата телевизионната музикална програма е обща и не виждам защо трябва да има разделение между Канал 1 и Ефир 2. Работи се в името на музиката и артиста, в името на творческата задача на екипа, а вече след това готовото предаване се разполага в цялостната програма според нуждите и в най-подходящото време. Така с течение на времето щеше да се постигне една относително стабилна схема на музикалната програма като цяло. Когато човек работи, много е важно да знае кога точно ще бъде видяно неговото предаване, в какъв часови пояс попада, след какво и преди какво предаване се появява. Всичко това е съществено, за да знаеш как да атакуваш вниманието на зрителя. Защото предаванията не се правят "по принцип", те се правят с точно определен адрес, което според мен беше наше постижение.
- Бихте ли подкрепили казаното с примери?
- Започна да се прави една нова рубрика "Предпремиера": зрителят се запознава с предстояща постановка в нейния репетиционен период, интервюира се част от създаващия екип. Адресът е ясен: чрез една малка телевизионна форма зрителят бива насочван да отиде на място и да види оперния спектакъл в залата. В областта на популярните жанрове започнахме рубриките "Отвъд полунощ" за джаз, "Микс-макс" - за дискотечна музика, "Блус общество" за историята на блуса, "Корени" за музикални портрети на личности от всички музикални жанрове, "Топвидео" - като ежеседмична информационна рубрика за попмузика, трябваше да стартира и "Роквидео"... Но според мен най-голямо постижение бе обхващането на концертния живот. Във всички жанрове!
- Припомнете ми, моля, нещо конкретно...
- Например концертите от джаз-феста през есента - на "Йелоу джакетс" и Лени Уайт. Брилянтно направени като ТВ-програма, те бяха излъчени много скоро след прозвучаването им на живо. Това говори за нов вид отзивчивост на телевизията към един не толкова комерсиален тип концерти. Или "Уайн снейк" в България - събитието бе излъчено веднага след състоялия се концерт, само след необходимия кратък технологичен период. Друг пример - концертът на "Щурците", който отбеляза тяхната 30-годишнина, този, по повод 60-годишнината на Милчо Левиев. Или директното включване на ди-джей Бобо от зала 1 на НДК на 8 декември. Не чакахме да отминат събитията. Регистрирахме ги в момента или ги излъчвахме до седмица, най-много 10 дни, когато са все още актуални. Ще спомена концерта в операта със Стефка Минева, Петко Петков и Румен Дойков - това също е концертен живот. Още - неделните обедни концерти, 50-годишнината на хор "Бодра смяна", световната премиера на балета "451 градуса по Фаренхайт" от Георги Минчев. Страшно много са примерите... Но човек е трябвало много да гледа, за да види получилия се баланс спрямо живия музикален процес.
- Вашата лична творческа амбиция коя беше?
- Националният конкурс за младежко творчество в попмузиката на базата на Панайот-Славчевия някогашен младежки конкурс и Кирил-Амповото състезание "Хит минус едно"...
- Какви идеи имахте по отношение организацията и финансирането на телевизионно-музикалното производство?
- Надявах се да преминем към формата копродукция. Сега тя се прилага главно при филмопроизводството. За мен копродуцирането е най-чистата форма - не външно продуциране, не раздаване ефира на продуценти, които са независими от общата стратегия на БНТ. Чрез копродуцентството ние можем да провеждаме културна политика, особено по отношение на баланса с класическата музика. Копродуцентът е мотивиран в участието си, за разлика от спонсора, който просто дава. Докато външният продуцент финансира изцяло програмата и я донася в готов вид.
- Вие му я възлагате...
- ...Ние не му възлагаме. Той ни предлага. Има разлика. Ако му възлагахме, щеше да е съвсем различно. На външните продуценти може да се разчита главно при комерсиалните жанрове. Защото аз не си представям външен продуцент, който ще направи месечно предаване за класическа музика или автентичен фолклор. Макар че има изключения. И още нещо. За да направим продукцията по-евтина, ние се насочихме към живата телевизия. Клипът изисква страхотни средства, докато живата телевизия прави музиката достъпна.
- Значи, да се работи чрез Главна редакция "Музика" е и финансово по-изгодно?
- Можеха да се преливат пари от комерсиалните жанрове в полза на некомерсиалните, за да се гради звуковата и видеопаметта на нацията. Което всъщност е основна задача на една национална телевизия по отношение на музиката. Първо, паметта и, второ, осигуряване на зрителя възможността да упражни правото си на избор. Не да настройваме масовия зрител, например, против т. нар. попфолк, а, намесвайки се с деликатни корекции в някои програми, радващи се на голям зрителски интерес, да предлагаме на аудиторията алтернатива.
- Запозната ли сте с опита в други страни и телевизионни компании?
- Аз познавам този опит генерално и в известен смисъл - в детайли. Но не бих искала да си припомняме приказката за жабата, дето също вдигнала крак. Струва ми се, че се спекулира с чуждия опит тогава, когато не сме наясно с нашата практика. Ако БНТ е продуцент на собствените си програми или има авторитетни и мощни продуценти за партньори - да! Но това е първата крачка - да създаваш. Актуалните политически предавания отразяват новините от политическия ни живот. Няма "стара" новина. А изкуството се създава, не се отразява. Ако има музика в телевизията и култура в музиката на телевизията, ще има и фонд от музикално-художествено творчество със стойност. Кажете ми, има ли по света класация, в която съжителстват и се състезават произведения, адекватни на "Гошо, Гошо" на "НЛО", "Цвят лилав" на Ирина Флорин, "Готови ли сте за любов" на Лили Иванова и "Високо" на "ФСБ" например?! Ако ми посочите дори една, разговорът може да тръгне и в друга посока.
- Какво на практика е предимството на обединяването на музикалните жанрове в една редакция?
- На първо място - условието с музиката в БНТ да се занимават професионалисти-музиканти! В момента нито един музикален жанр не се ръководи административно и производствено от музикант. Световната практика сочи отдавна зародили се и днес - утвърдени музикални телевизионни жанрове в програмите на развитите телевизии. Механичното възприемане на музиката в телевизията като "пауза", "фон" или "оформление" звучи доста атавистично в края на ХХ век, в епохата на овладяване на мултимедийните пространства. За тяхната специфика музиката е субект на творческите търсения на музикални продуценти (редактори в бюджетната сфера!), а чрез тях на режисьори, оператори, сценаристи, художник-постановчици, гримьори, модни дизайнери, имиджмейкъри...
На второ място - изграждането на единна музикална програмна схема като част от общотелевизионната, с компетентно очертана жанрова характеристика, със зачитане на "биологичния часовник" на зрителя и естетическите му потребности.
На трето - обхващане на цялостния музикален живот като творчество, концерти и спектакли, звукозаписна и издателска дейност, стилизиране на акцентите в него и препоръчително съотношение между българските и интернационалните постижения на базата на професионален критерий.
Според мен Главна редакция "Музика" беше един от гарантите за утвърждаване на българската национална музикална култура на малкия екран.
Разговора води Розмари Стателова