Спомен за Декстър

Днес би навършил 75 години. Няма го на този свят от началото на 90-те. Почитам паметта му не от любов към юбилеите, а защото ми липсва духът на музикантите от неговата порода. Спомняте ли си един филм на Бертран Таверние? "Около полунощ"! Най-истинският филм за джаза, който съм гледал. История без думи за невероятното приятелство между двама самотници, които могат да живеят единствено чрез музиката. Присъствието на един огромен мъж със заваляща се походка бе откровение свише. Истинските актьори не вярваха на очите си. Самият Марлон Брандо се обадил, за да му признае, че от 10 години не си спомня такова актьорско превъплъщение. Академията го предложи за награда "Оскар".
А той просто свиреше на саксофон. Наричаше се Декстър Гордън и играеше себе си. Беше от поколението на онези музиканти, които превърнаха джаза от атракция в истинско изкуство. Още през 40-те, когато е сред бунтарите в Ню Йорк и има щастието да свири с легендарния Бърд, с Бъд Пауъл, Майлс Дейвис, Макс Роуч, Дизи Гилеспи и всички останали, които измислят "новото нещо", останало в историята като "би боп". Стилът му очевидно повлиява на такива саксофонисти като Сони Ролинс и Джон Колтрейн, но името му е позабравено, след като изчезва от Америка. Напуска я, защото не би могъл да понася унизителното отношение към музиката, която свири, и към музикантите, особено ако имат различен цвят на кожата. Намира своето място в Копенхаген и джаз-клуба "Монмартр". Прекарва щастливи години в Европа, почитан като голям музикант на стотици концерти и фестивали. Когато в началото на 70-те отвъд океана идва признанието и е обявен за тенор саксофонист № 1, той го посреща с усмивка: "Полезно е като реклама, а може би ще се отрази добре и на финансовото ми положение." - заявява с присъщото си чувство за хумор Декстър Гордън. Бертран Таверние открива в него идеалния прототип на истински джазмен от 50-те години. Наследник на духа на френските поети сюрреалисти. На свободния човек на изкуството. Свръхчувствителен и интелигентен. Неприспособим към стоково-паричните отношения на съвременния свят.
След успеха на "Около полунощ" Таверние заедно с Мартин Скорезе замисля сценарий за рождението на "би бопа", за славните времена, когато джазмените сътворяват музиката, която никой няма да може да им отнеме. Този филм не вижда бял свят. Единственият човек, който би могъл да изиграе главната роля, внезапно напуска тленното време. На всички нас, които знаем какво олицетворява той, не ни остава нищо друго, освен да отлеем по капка и изпием останалото в тъмнината - "Round About Midnight" - заедно със звука на неговия тенор саксофон.

Йордан Рупчев