Да вземем хубавото
от европейския
музикален театър

Разговор със Светозар Донев

- Професор Донев, били сте оперен директор през 80-те години, сега сте начело на Музикалния театър. Има ли голяма разлика в ръководенето на един музикално-сценичен институт тогава и днес?
- Бих казал, че сега условията са далеч по-добри в смисъл, че директорът е самостоятелен да решава художественотворческите, материалните, финансовите проблеми, без принудата да ги съгласува с низ от по-горни инстанции и различните представителни органи на колектива. Това дава възможност за проява на личните качества, предполага поемането на отговорност и в крайна сметка удовлетворението от успеха е по-голямо.
- От двата типа оперни директори - творци и мениджъри, кой е по-пригоден за България?
- Струва ми се, третият тип - директори, способни да организират турнета в чужбина. Те почти по правило са с минимални творчески и мениджърски умения, но имат солидни контакти с чужди импресарски къщи, фондации, фестивали. Такъв тип оперен директор е много модерен и актуален в България.
- Може би думата е "адекватен". Не е ли това единственият възможен път за спасение в ситуацията на все по-изтъняващата държавна подкрепа? А и голямото предимство на оперните театри в сравнение с драматичните, които по разбираеми причини са лишени от подобен шанс в борбата за живот?
- Турнетата в чужбина решават много от проблемите на самия театър и артистите, хор, оркестър, балет, защото носят приходи във валута. За един месец хората получават повече, отколкото биха изкарали за цяла година при унизително ниските си заплати. Но нека погледнем на въпроса в друга светлина. Русенската опера например пътува в дълбоката холандска провинция, изнасяйки общообразователни спектакли, а в това време един голям и хубав културен център като Русе остава на практика без опера. Миналата година там са играни едва 17 представления срещу 76 в Холандия. Не е по-различно положението в Пловдив; там операта се активизира в късната пролет, когато може да играе в Античния театър, през останалото време обслужва някои региони на Европа, от които съставът е във възторг. Софийската опера поставя опусите на Вердиевия епигон Гомес, защото бразилски банки подкрепят проекта, а сцената на националния ни оперен театър е затворена за творбите на български композитори.
- Ще се намери ли българска банка, която да финансира продукция на българска опера?
- Едва ли. Разбирам положението, не искам да упреквам колегите си - на тяхно място сигурно и аз бих постъпил така, но ми е много мъчно и страдам, че българският оперен театър загуби своето лице, физиономията си. Превърна се в слуга на чужди интереси. Да се надяваме, че това положение е временно и скоро ще се промени. Убеден съм: икономиката, финансовата система, цялото ни общество ще се реорганизират. Това вече започна при настоящото правителство. Без политици, подкрепящи културата, оперният ни театър няма да върви напред. Той не може да живее от спонсори, нека да сме наясно.
- Разбирам, че напълно изключвате американския модел...
- Точно така - аз бях в Америка за 20 дни и видях някои спектакли на операта в Маями. Там е друг свят, с друга законодателна уредба, с невероятно богати хора, фондации и т.н. Американската система е немислима и за европейските оперни театри, какво остава за нас... Да вземем нещо по-близко: Виенската "Щатсопер", която е един много скъп и престижен театър, получава 94% от държавата, 4% от общината и едва 2% от спонсори. Гледал съм Тв-предавания на дебати в Австрийския парламент, който отделя 2 или 3 дена годишно, за да обсъжда репертоара и спектаклите на Виенската опера. Невероятни спорове се получават и мечтая някой ден това да се случи и в нашия парламент.
- Народното ни събрание да обсъжда оперен репертоар? Не е ли от сферата на научната фантастика?
- Вярвам, че ще стане - България е тръгнала по този път. Политиците трябва да ни помогнат. Държавата, общините, не спонсорите - къде ще се мерим с Америка, трябва да гледаме към Европа, и то средната, централната част на стария континент.
- Прочетохте интервютата с някои европейски оперни директори, публикувани преди време във вестник "Култура". Провокираха ли ви с нещо, откривате ли аналогии с родната ни действителност?
- Ще призная, че намирам тази дискусия за твърде луксозна, тя се разполага в стратосферата на проблемите, пред които сме изправени всички ние. Усещам и леко високомерие у тези хора. Някои наблягат главно на певците или диригентите, говорейки за неграмотни режисьори, които нямат понятие от музикална драматургия.
- Не сте ли съгласен, че уникалното в операта е самият акт на пеенето? Всичко друго го има в драматичния театър. Певецът е най-притегателната сила за меломаните.
- По-скоро певецът-артист обединява отделните елементи на синтетичния оперен жанр. Но някои режисьори, дори с музикално образование, не се интересуват от певците, пренебрегват самата музика и правят ексцентрични постановки с единствената цел да покажат колко са велики.
- В момента състоянието на българските оперни театри е критично. Държавата няма пари за издръжката им и все повече няма да има. Министерството на културата пое отговорността да осъществи дълго отлаганата реформа. Какво според вас трябва да се промени на първо място?
- Начинът на финансиране. Все по-голямо участие да взима местната власт - общините. Някои примери от моя международен опит: когато бях директор на Софийската опера, при мен дойде кметът на Овиедо (Испания) и ми каза, че е спечелил изборите, защото обещал по време на своя мандат да осигури няколко гостуващи оперни трупи. А би могъл да поеме задължението пред избирателите си да задържи футболния отбор на Овиедо в Първа испанска дивизия например. Човекът стоя тук 10 дни, избра си 7 заглавия, заминахме и ги играхме с успех. По-късно поставих "Така правят всички" в швейцарския град Бил, чийто театър има договор с общините на няколко други съседни града. Според този договор спектакълът се представя първо в Бил, а след това обикаля още 3-4 по-малки градове в района.
- Доколко нашите общини са самостоятелни и ще имат ли добрата воля да отделят средства за култура?
- Върви се към децентрализация на властта и общините ще стават все по-самостоятелни при взимането на решения. Знам, че Министерството на културата е имало срещи с кметове на градове с големи музикални институти. От началото на 1998-а някои общини поемат част от издръжката на своите театри и оркестри - Русе например. Мисля, че е дошъл часът на общините. Един закон за театрите от 1942 г. задължава кметовете да отделят определен процент от своя бюджет за култура. Всъщност така е и в Европа.
- Ще има ли общинско участие във финансирането на ръководения от вас Музикален театър в София?
- Тук бихме могли да направим един борд на директори с участие на общината, банки, фондации, някои предприятия. Имаме старо приятелство с "Кремиковци" - новата административна част на театъра е построена от тях като един жест. Конкурсът "Мими Балканска" беше изцяло спонсориран от машиностроителна фирма, чийто собственик е почитател на оперетата - майка му е работила тук. Такива хора се намират и правят всичко само от любов към изкуството.
- Как се отнасяте към чуждото участие в подобно акционерно дружество? Холандци проявяват интерес към Русенската опера.
- Боя се, че ако те изкупят контролния пакет в Русе, театърът ще стане филиал на холандското министерство, община или някой импресарио. Ревнив съм да не изчезне съвсем познатият ни облик на Русенската опера, макар че чуждите капитали биха помогнали за излизането на международния пазар. Предишното ръководство на Музикалния театър проектираше цикъл симфонии на Хайдн, финансиран отвън. Но това е жанров театър - за оперета и мюзикъл. Публиката идва тук за такт три четвърти - валс, за канкан, не за "Реквием" от Верди или "Реквием" от Моцарт.
- Жерар Мортие твърди, че в театъра е като в любовта - ако се обслужват само очакванията, бързо става скучно. Трябва да се изненадва, да се предизвиква любопитство, да се съблазнява. Обичате ли да прелъстявате своите зрители?
- Още Офенбах е казал, че оперета не се получава, ако не преоблечеш в един спектакъл два пъти хора и три пъти балета, и то с много малко плат. Иначе съм имал предизвикателства, когато поставих "Въртенето на винта" от Бритън на частни начала в НДК. Но от големия опит, който имам, смятам, че нашата публика е по-скоро традиционно настроена. Предпочита италианския репертоар, главно Верди и Пучини, много трудно приема немските опери, дори руските не вървят, въпреки че с "Хованщина" и "Война и мир" сме имали фантастичен успех в чужбина, но не и тук. Нали за зрителите се прави всичко. Миналия сезон имахме пълна зала в Музикалния театър - не сме отложили нито едно представление, а играем всяка вечер, дори без отопление. Това ме окуражава, че сме поели правилния път - оперета и мюзикъл.
- Има ли апетити към приватизиране на сгради, в които играят някои оперни театри?
- Аз съм против приватизацията на сградите - това ще е първата стъпка към ликвидиране на театрите. Ако решим да продадем Музикалния театър след ремонта и в договора влезе, че ще играем безплатно четири пъти седмично, съм сигурен, че това ще бъде скоро забравено, дори законът ще се измени след пет години. Тук са искали да правят нощен клуб, ресторант, магазин, но това би развалило театралната атмосфера.
- Вън търговците от храма?
- Да, това е моят девиз. Който обича изкуството, може да участва в смесеното финансиране.
- Оптимист ли сте за бъдещето на Музикалния театър?
- Преди година не бях, но сега съм. Вярвам в ръководството на министерството. Тези хора проявиха разбиране - помогнаха театърът ни да се възроди. Благодарни сме им. И нека всички погледнем и вземем хубавото от традициите на Европа - все пак сме там, макар да не личи много. Убеден съм, че ще постигнем модела на добрия европейски музикален театър.
Разговаря Пламен Петров