Изветряло вино и ленив чакал

Върху етикета на коктейла "Кръв и вино" стоят подписите на знаменити cellar master-и - режисьора Боб Рафелсън и Джак Никълсън. Те са произвеждали в тандем истински еликсири за ценителите на високия екранен градус - "Пет леки пиеси" и "Пощальонът звъни винаги два пъти".
Плодът на последната им реколта обаче не струва - виното е вкиснато, кръвта розовее. Уж правят психологически трилър, а едва са изцедили от джибрите някаква безвкусна кримка. Досущ като лукави търговци, които пробутват евтино памидче за екстра каберне совиньон. Измамата лъсва, когато извадиш тапата и те удари миризмата на плебейска течност.
Нито историята е интересна, нито опитът за психологически пълнеж крие любопитство. Тромаво тече битов разказ за роднинска непоносимост, кражба на бижу и любовен триъгълник. Непоносимостта ескалира в насилие, което го бива само за черната хроника на булеварден вестник. Любовната интрига пък в нищо не ескалира - тя увяхва, защото е зачената недъгава. Няма провокативност в режисурата, играта на Никълсън е стерилна, както и на друг голям артист - Майкъл Кейн. Филмът е лишен от страст, героите му са безлични, а оттам и безразлични на зрителя.
Липсата на тръпка е белязала фатално и "Чакала". Режисиран от шотландеца Майкъл Кейтън-Джоунс, той се води римейк на влезлия в киномитологията "Денят на Чакала" на Фред Цинеман. Общото между двата филма е името на хищника в заглавията. Останалото са различия в тежък ущърб на новата версия. От сблъсъка на Брус Уилис (планетарен терорист) и Ричард Гиър (ексченге в немилост) не прехвърчат искри, камо ли гръм да тресне. Уилис като обръгнал на ревюта манекен си сменя перуките и грима за заблуда на врага. А на врага въобще не му пука, той е обзет от вселенска досада. На такива хора, дето са си заровили емоциите на сто метра под земята, как да им съчустваш или да ги мразиш. Пускаш една шумна прозявка и ги оставяш да имитират борба. Ако преди това и те не вземат да си полегнат.

Борислав Колев