Названието на изложбата на Гаро Кишишян "Голата фотография" няма нищо общо с "голата истина", нито с рекламна или дори с актовата фотография. Въпросите за жанра и стила отстъпват място на обезпокоително умиление: някой наднича под полата ти, а ти му се усмихваш съучастнически.
За мен тая колекция, създавана в продължение на няколко години, не е поредната изложба на именития фотограф. Тя е покана за размяна: "Ето ти моите очи назаем - чувстваш ли нещо". Противно на голотата на телата и абсурдността на сюжетите, усещането е за домашно пространство и уют, за гравюра върху метал и цветност на черно-белите полутонове... Зрителите не си даваха сметка за еротичните пози, за крещящата предизвикателност на разтвореното женско лоно, а по-скоро потъваха в сенките на Ботичели, Давид или Гойя, на Пикасо или Вато... Всичко започва от една антична статуя - и се завърта съвършеният торс на танцуваща, на летяща във въздуха менада. Точно когато сме се замечтали, започваме да хващаме илюзията: мизансценът, бутафорията, завесата - вместо небе, вместо вода, вместо море, вместо легло, вместо завивка, вместо пясък, вместо дреха, вместо всичко. Всичко! Щастлива обречена смесица от чужди спомени, интимност и драперии, от телесни форми, страсти, ирония...
Пламена Димитрова-Рачева