За Естетиката и Силата

Ако случаен минувач прочете името на изложбата "Опашки и муцуни" върху стъклото на Центъра за изкуство "АТА", сигурно ще се почуди за какви ли зверове става дума, а ако е по-интелигентен, може да реши, че се отнася за създаването на някой съвременен бестиарий. Разбира се, всеки посветен в досегашните прояви на художника Божидар Бояджиев няма да има подобни илюзии и ще знае още от началото, че зверовете са от техническа порода - радиоприемници, трактори, мотоциклети, автомобили, или както в случая - самолети. Това е пореден проект в разработката на подобна тематика и съсредоточаването в търсене на новости няма да е правилният подход. По-изкусително ми се струва да споделя въздействието, предизвикано от едни автор със силно изявена интелектуалност и умозрителност, които се изливат с помощта на различни "медии". Божидар Бояджиев рисува идеите си еднакво добре с молив, четка, аерограф, думи, инсталирани обекти и др., и с тази способност е пример, доказващ невалидността на две дълбоко вкоренени твърдения. Първото гласи "Ако искаш да си добър художник - отрежи си езика" (за щастие той не го е направил), а второто се отнася до невъзможността един художник да бъде едновременно "конвенционален" и "неконвенционален", да черпи изразни средства без страх, че изневерява на някаква своя предварително избрана творческа позиция. Във връзка със споменатите по-горе способности на автора е естествено да обърнем внимание на често срещания в изложбите текст-помощник. В случая той е особено интересен, тъй като съдържа двояк смисъл - подсказва ни накъде да насочим своите интерпретации и в същото време се опитва да ни усъмни в сериозността на всичко представено. Ние обаче няма да се разколебаем, защото дори направеното да е "естетически миш-маш" (по думите на автора), то той е забъркан изкусно, а повдигнатият въпрос за естетиката като параван на Властта не развеселява чувствителните поклонници на изкуството. Божидар Бояджиев и този път не се е отклонил от заявеното неведнъж пристрастие към темата за силата в многобройните й измерения. Със завидна опитност той успява да намери най-доброто сечение между двете си увлечения - бойните машини и живописването. Полученият продукт изоснови разклаща старата обвързаност на красивото с доброто. Авторът ни насочва към вглеждане в механизмите на вездесъщата Власт, накарала естетичното да загуби своята безполезност и да се превърне в един от коварните й инструменти. Средствата за убиване са подложени на задълбочено художествено осмисляне както в "Гилотината" (участвала на биеналето в Сао Паоло през 1996 г.), така и в "Опашки и муцуни". Знаците на силови структури от всякакъв род органично се вместват като основни елементи в рамките на изрядно проектираните крилати чудовища. В чисто формално отношение се натъкваме отново на провокативно съвместяване, този път на два противоположни похвата. Фееричните аерографни преливания изпълват с магнетичната си пулсация телата на самолетите, а контурът е порязващ като зъбците на трион. Въпреки неизменната иронична полуусмивка на автора ние съвсем искрено можем да се наслаждаваме на богатите в колоритно отношение, добре композирани опашки и муцуни на летящите обекти. След уроците на Божидар Бояджиев съм сигурна, че ще мога да открия красотата в зъбите на акула, отворила уста да ме погълне. "Какво от това" ще каже Силата. "Това е много" ще се зарадва Естетиката.
Христи Стоилчева