С какво творчеството на Невена Стефанова ни прави внимателни. Работите й са изискано камерни, но напълно внятни. Дълбоко лични, но без ексхибиционизъм. Прозирно романтични точно в хладината си. Горчиво дръпнати и в същия момент много нежни.
За да изразят респекта си към това себепостигане, на 24 февруари в галерия "Аве" дойдоха Йордан Радичков, Константин Павлов, Светлин Русев, Магда Абазова, Иван Теофилов, Соня Бакиш и много други, чието присъствие е знак за съществуването на българската култура. Събитието беше двойно - откриването на изложба акварели и представяне на издадения от Румен Леонидов антологичен том на Невена Стефанова под заглавието "Помръкнали сияния".
Скорошният 75-ти рожден ден на писателката, която сама омаловажава акварелите си на "неделна художничка", ни припомни нейната неравна, сприхава и чиста биография, стила й на един от най-широко скроените интелектуалци у нас.
Обругавана, забравяна и доволна от това, днес Невена Стефанова продължава да изтръгва сила от съкрушенията. С горда себенасмешливост тя все се оказва в най-травматичните места в нашето развитие. Мислейки как е съхранявала и усъвършенствала своята независимост, сега можем да й пожелаем същата будност и отвореност към бъдещето. Но и да се усъмним доколко нейните сияния са помръкнали. Не, те не са такива.
M. Б.