Във Варненската художествена галерия е открита изложба на Владимир Иванов, Веселин Димов, Ангел Ангелов, Бранимир Антонов и Цветан Кръстев. Тези автори са обединени във формация "Вар(т)на", която съчетава особеностите на клуб и на група. Очевидно е "обиграването" на името - то насочва, от една страна, към града, а от друга - към изкуството, при това в неговите "некавалетни" форми и прояви. В случая "клуб" означава, че се създава определена среда за съвместни проекти и експерименти, дискусии и обсъждания на съвременната ситуация в артистичния свят - нещо, което по начало е дефицит на днешния художествен живот в България. Изложбите са само част от активността на клуба.
Първата експозиционна проява на "Вар(т)на" има привилегията да се разгърне в пространството на галерията, което предоставя на всеки участник самостоятелно обособено помещение. По този начин общата концепция се изявява далеч по-ясно и категорично. Всеки един от авторите разполага със своите предметни и инсталационни форми в определена среда, която благодарение на общото "режисиране" се превръща в пълноправен компонент на цялостното въздействие.
Владимир Иванов представя няколко "фрагмента" от една обща композиция, която се базира на принципите, заложени в танграма - тази древна китайска игра, която според автора съдържа неизчерпаем пластически потенциал. Танграмът за него е и модул, и своеобразен канон, който противно на общоприетото мнение не само че не ограничава индивидуалните възможности за изява, но ги организира и канализира по определен начин, придавайки им по-значима концептуална мотивираност. Дизайнерската "импресонална" изчистеност и студенина се съчетава с жестуалната експресивност, а материята, изявена до степен на непосредствено разкриване на своите качества, сякаш е заредена със скрита енергия.
Много интересен е обектът, който представя Веселин Димов, наречен "Промисъл". Пространствената композиция, състояща се от стремително насочена вертикална изящна метална форма, опряна на кръгъл камък, маркиран със сигнално оцветен квадрат на пода, придобива категоричната завършеност на знак. Познавайки заниманията на автора в областта на древните митологични и космологични системи, както и неговата осведоменост по отношение на съвременното изкуство, можем да заключим, че той прави опит да синтезира "архаично" и "модерно" като обща насока на човешкия дух.
Не е чужд на своеобразната "археология" на предмета и Ангел Ангелов, за чиито търсения е симптоматично и едно от заглавията на неговите работи: "Да си спомним за Марсел Дюшан". Изразителността на "грубия", непригледен материал, промяната на контекста на обектите, както и акцентирането на непосредственото въздействие на обема, формата, фактурата, пластиката, парадоксалното съжителство, неочакваната асоциативна връзка - всички тези особености без съмнение участват в поетиката на този автор.
От всички участници Бранимир Антонов е "най-разточителен". Той представя инсталацията "Снемане от кръста", съчетана с живописни изображения, в които общата идея намира своеобразно продължение. Умножаването на пространствения ефект с двете огледала, поставени на пода и на тавана, както и асоциацията със стълбата, едновременно означаваща "физическо" слизане надолу и духовно възкачване, са персоналните решения на един колкото конвенционален, толкова и личностен християнски образ.
В най-голяма степен свързан с т. нар. Land art е Цветан Кръстев. "Сънят на житата" представлява опит за директна работа с естествени материали, чрез които идеята за "генетичната" програмираност на природните феномени, за растежа и виталните сили на универсума придобива най-убедителна форма.
Макар и първа, тази изложба на клуба в известен смисъл регенерира някои експерименти и съществени резултати, до които бяха достигнали отделни нейни участници още преди 10-15 години във Варна, по-специално Владимир Иванов и Веселин Димов. Техните имена с основание могат да се наредят сред онези, които първи през 80-те години потърсиха нетрадиционни и нови за нашето изкуство тогава начини за разчупване на конвенциите и нормите. Ето защо подобни събития се възприемат като логично следствие от задълбочени и последователни усилия, насочени към "успоредяването" на нашето изкуство със световните процеси.
Чавдар Попов