Едноетажна Америка
като телешко кюфте

Братята Коен са потресаващо талантливи. Тяхното кино излъчва интелигентност. Хладна интелигентност, която понякога стои като демонстрация. Те са надменни към повечето си герои. Преценяват ги с ледената ирония, с която господарят със синя кръв се отнася към своя вечно дънещ се коняр.
В "Бартън Финк" интелектуалните присмехулници Коен порязаха Холивуд. Направиха го обаче фино - като с бръснарско ножче. Раната беше дълбока, но отвън не личеше, виждаше се само тънка резка. Тандемът бе намерил оптималната мярка - хем да не кърви, хем да боли. И да е забавно. И да е философско.
Във "Фарго", където обект на заниманието е провинциална Америка, мярката нещо се губи. Коен са захвърлили бръснача и са извадили резачката. Държат се като гнусливи професори по естетика, попаднали в гето на кретени. В свободното си време, когато не се трепят едни други, кретените се зверят в телевизора, оплождат се и плюскат като добитъци. Мозъците им приличат на телешките кюфтета от хамбургерите, които нагъват патетично, докато пръскат слюнки наляво и надясно. Специално съществата от мъжки пол са абсолютни палячовци - някои незлобливи, други зловещи. Дамите по ги бива, те имат проблясъци на разсъдък. И ако едноетажна Америка още не се е сринала окончателно, то заслугата е изключително на жените. А ако Коен не бяха мъже (и то хетеросексуални), то филмът спокойно би могъл да се нарече феминистки.
Формално погледнато "Фарго", спечелил наградата за режисура в Кан'96 и Оскар'96 за оригинален сценарий, съдържа всичко най-добро от марката Коен. Покрай изкусно оплетената криминална интрига се прокарват глобални внушения за обществото - вдебилено от консумативност и овълчено от отсъствието на духовност и идеали. Блестящи актьори като Франсис Макдорманд (Оскар'96 за главна женска роля), Стив Бушеми и Уилям Маси правят невероятни етюди. Диалогът е изпъстрен с бисери. А докато следиш действието може да се спукаш от смях. Накрая обаче не е изключено да изпиташ омерзение. Защото от цялата иначе виртуозна хирургическа интервенция лъха перфидност. А нали, мама му стара, в голямото кино уж трябваше да има поне капка страст и любов към хората! Или това вече е старомодно?
Но аз като човек, който също не понася хамбургери, се чудя какво и кого все пак обичат братята Коен. Освен себе си.
Борислав Колев